Определение №243 от 1.6.2009 по ч.пр. дело №218/218 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 243/2009
 
                         София, 01.06.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май  през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 218 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. А., Х. С. А. и С. Х. А. против определение № 316 от 1.04.2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане молбата на С. Х. А. за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ и молбата на Х. С. А. и Р. А. А. за отмяна на основание чл.233, ал.2 от ГПК /отм./ на решение от 9.05.2005 г. по гр.д. № 1967/2003 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото, като се иска отмяна на атакуваното определение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 138 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е било образувано по молби на частните жалбоподатели за отмяна на влязлото в сила решение от 9.05.2005 г. по гр.д. № 1967/2003 г. на Софийски районен съд, постъпили на 9.04.2007 г. С атакуваното определение е прието, че молбите са процесуално недопустими, тъй като от една страна са подадени извън преклузивния срок по чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, а от друга страна решението по допускане на делбата не обвързва молителите Х. С. А. и Р. А. А..
П. изводи за законосъобразни. Чл.232, ал.1 от ГПК /отм./ въвежда пределен едногодишен срок за подаване на молба за отмяна, който започва да тече от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда съдебното решение – от влизането му в сила. В настоящия случай съдебното решение по допускане на делбата е влязло в сила на 7.03.2006 г. С. Х. А. се позовава на нови обстоятелства – публично завещание и сделка по разпореждане с делбен имот, които обаче предхождат решението, чиято отмяна се иска, а следователно срокът за сезиране е изтекъл на 7.03.2007 г. Същият срок важи и за Р. А. А. и Х. С. А. , които не са страни в съдебното производство. Следователно в съответствие с данните по делото е прието, че подадените молби за отмяна са процесуално недопустими.
В частната жалба не са изложени доводи касаещи срока по чл.232, ал.2 от ГПК /отм./, а наведените твърдения за незаконосъобразност на решението по допускане на делбата, поради несъобразяването с публичното завещание на наследодателя Х лишаване от права по завещанието на Р. А. и Х. А. , не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, чийто предмет е законосъобразността на определението на прекратяването на делото по подадените молби за отмяна, а не на решението по допускане на делбата.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 316 от 1.04.2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top