О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 11.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4407/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ал. Г., чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. П., против определение № 322 от 11.07.2017 г. по гр.д. № 5171/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 117 103 от 15.09.2016 г.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е приел касационната жалба да е била подадена от лице без представителна власт, без да съобрази разпоредбата на чл. 147, ал.1, изр.2 от Търговския закон. На следващо място поддържа, че ако касационната жалба е била подадена от лице без представителна власт, съдът е следвало в изпълнение на задълженията си по чл. 101 ГПК да даде съответно указание за отстраняване на нередовността.
В писмен отговор на частната жалба държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Н. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е търговско дружество, регистрирано по реда на Търговския закон. Едноличен собственик на капитала е „А.” С.А, учредено и регистрирано съгласно Търговския закон на Британските вирджински острови, чийто директор и представляващ е лицето Г. Г..
Дружеството [фирма] е конституирано като страна по делото / трето лице- помагач/ с определение от 29.05.2006 г. Към този момент дружеството се представлява от управителя Е. Г. Н., която на 10.09.2013 г. е починала. Тъй като за период, по- дълъг от три месеца, не е бил вписан нов управител, по иск на прокурора на основание чл. 155, т.3 ТЗ дружеството [фирма] е прекратено по съдебен ред и е открито производство по ликвидация. Поради липса на съгласие на назначените от Агенцията по вписванията лица, в продължителен период от време не е бил назначен ликвидатор на дружеството. Поради това с определение от 08.03.2016 г. въззивният съд е приел, че на основание чл. 16, ал.6 ГПК/ отв./ за осъществяване на процесуално представителство на дружеството следва да бъде назначен особен представител и е назначил за такъв адв. Х. Н. – Й..
Междувременно, с пълномощно от 04.02.2014 г., Г. Г., в качеството на представляващ едноличния собственик на капитала на [фирма] – „А.” С.А, упълномощил Адвокатско дружество „К. и съдружници” с правото да осъществява процесуално представителство на [фирма] пред българските съдилища, частните и държавни съдебни изпълнители по всички заведени от и срещу дружеството дела.
При тези данни съставът на ВКС е приел, че касационната жалба от [фирма] с вх. № 117103 от 15.09.2016 г., подадена чрез Адвокатско дружество ”К. и съдружници” чрез пълномощник адв. Д. П., е недопустима като подадена от лице без представителна власт. Приел е, че разпоредбата на чл. 147, ал.1 ТЗ предвижда възможност едноличното О. да бъде представлявано и управлявано от едноличния собственик на капитала, а когато той е юридическо лице – от лицето, което го ръководи, но за възникване на представителната власт на това лице е необходимо то да бъде вписано като управител търговския регистър.
Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 147, ал.1 ТЗ, според която едноличният собственик на капитала управлява и представлява едноличното О., не дерогира изискването на чл. 119, ал.2 и чл. 141, ал.3 ТЗ за вписване в търговския регистър на името на управителя. По изрично разпореждане на закона – чл. 140, ал.4 ТЗ, решението на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност за избор на нов управител, има действие за трети лица, в това число държавните органи и съдилищата, от момента на вписване на това обстоятелство в търговския регистър.
В случая е установено, че след смъртта на избрания и вписан в търговския регистър управител на [фирма], в продължителен период от време не е бил вписан нов управител. Именно поради това дружеството е било прекратено на основание чл. 155, т.3 ТЗ по исков ред.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществоно нарушение на съдопроизводствевните правила при постановяване на обжалваното определение. Действително, съгласно чл. 101 ГПК, когато съдът констатира извършването на процесуално действие от лице без представителна власт, следва да даде възможност на представляваната страна да отстрани този порок. В случая обаче това не е било необходимо, тъй като на същата дата, на която е била подадена касационната жалба от [фирма] чрез Адвокатско дружество „К. и съдружници”, в съда е постъпила и друга жалба от [фирма] с вх. № 117043, с абсолютно идентично на първата съдържание и на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, но вече подадена от назначения особен представител на дружеството адв. Й.. Тъй като се касае за извършване на едно и също процесуално действие, с подаването на касационна жалба от лице с надлежно учредена представителна власт порокът на първата жалба се счита отстранен.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 от 11.07.2017 г. по гр.д. № 5171/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 117 103 от 15.09.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: