O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 2535/ 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5007828/18.012018 г. на А. О. Т., чрез адв. В. М. – К., за отмяна на решение № 5808 от 03.08.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. 14171/2016 г. , с което е потвърдено решение № 14549 от 20.09.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 40885/2014г. за осъждане на молителката по чл. 55, ал. 1, предл. 3то ЗЗД при отпаднало основание да заплати на М. П. П. сумите от 1197.58 щатски долара, 1660.67 евро и 5537.42 лева.
В молбата се поддържат едновременно основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл.1-во ГПК за лишаване от възможността за участие в делото и по чл. 303, ал.1 т. 6 ГПК за ненадлежно особено представителство, като се твърди, че настоящият и адрес, макар и в чужбина е бил известен, но въпреки това и е назначен особен представител. Изтъква се, че от 12.03.2013 г. молителката се била преместила трайно да живее и работи в Германия като при заминаването си била подала в СО, район „В.“ данни за адреса си на пребиване в чужбина и телефонен номер. Самата ищца била наясно с факта на заминаване на ответницата, но го премълчала пред съда и посочила адрес за призоваването и в България. Съдът на свой ред неположил достатъчно усилия и осъществил недобра комуникация със СО, за да издири настоящия адрес на ответницата в Германия. Прилагат се писмени доказателства в подкрепа на наведените основания. Като дата на узнаване на решението, чиято отмяна иска, страната сочи 02.01.2018 г. когато при справка в обслужващата я банка по повод наложен запор върху сметката и получила копие от запорно съобщение от Ч. И. М. –К., копие от което прилага.Прилага и копие от покана за доброволно изпълнение, връчено на адреса, на който живее бившия и съпруг.
Ответницата по молбата М. П. П., чрез адв. К. Н., оспорва наличието на наведените основания отмяна, включително с довод за непредставяне на доказателства.
Съставът на ВКС, IV -то г.о., като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна изхожда от надлежна страна и е насочена срещу влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо, за защита срещу който молителката не разполага с друг правен способ.
Следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1 , т. 5 ГПК предвид, че изложените в нея твърдения за дата на узнаване на решението- 02.01.2018 г., се подкрепят от представените към нея доказателства и не се опровергават от данните по делото.
Изложените фактически твърдения могат да бъдат подведени под съставите на чл. 303, ал.1 ГПК , така молбата е и редовна.
В обобщение молбата за отмяна се явява допустима, поради което следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. О. Т. молба вх. № 5007828/18.012018 г. за отмяна на решение № 5808 от 03.08.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. 14171/2016 г.
Делото да се докладва на Председателя на IV – то г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: