1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 12.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 490 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ срещу определение № 21 от 15.01.2016г. по в. ч. т. дело № 355/2015г. на Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер 15 лв. за разглеждането на частна жалба с вх. № 9009/14.12.2015г. от [фирма] против разпореждане № 2035 от 01.12.2015г. на Апелативен съд П. за връщане на частна касационна жалба вх. № 4334/17.06.2015г.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Поддържа становище, че не разполага със сумата, която се иска за държавна такса, като ответник не дължи държавна такса, както и заплащането на държавна такса нарушава правото на частния жалбоподател на защита.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради това, че с определение № 577/02.11.2015г. по ч. т. д. № 2992/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. е потвърдено определение № 366/30.07.2015г. по ч. т. д. № 355/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса в размер 15 лв. за разглеждане на частна касационна жалба вх. № 4334/17.06.2015г. Поддържа становище и за правилност на определението, тъй като ГПК не дава възможност юридически лица да бъдат освободени от заплащане на държавна такса.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводът на ответника за недопустимост на частната жалба е неоснователен, тъй като посочените от ответната страна определение № 577/02.11.2015г. по ч. т. д. № 2992/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 366/30.07.2015г. по ч. т. д. № 355/2015г. на Пловдивски апелативен съд не формират сила на пресъдено нещо и не решават спора по същество.
За да остави без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаването му от държавна такса в размер 15 лв., дължима по частна касационна жалба с вх. № 9009/14.12.2015г., съдебният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК поради това, че посочената разпоредба дава възможност да не се внасят такси и разноски по делото от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, но не намира приложение по отношение на търговските дружества. Изложил е съображения за неприложимост и на разпоредбата на чл. 620 ТЗ, тъй като [фирма] не е в открито производство по несъстоятелност.
Определението на Пловдивски апелативен съд е правилно.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. Освобождаване от предварително внасяне на държавна такса за търговците и търговските дружества е предвидено в хипотезите на чл. 620 ТЗ, каквито не са налице в настоящия случай.
Доводът на частния жалбоподател, че като ответник не дължи държавна такса и заплащането на държавна такса нарушава правото му на защита, е неоснователен, защото дружеството – ответник по иска е сезирало съда с частна жалба вх. № 9009/14.12.2015г. от [фирма] против разпореждане № 2035 от 01.12.2015г. на Апелативен съд П. за връщане на частна касационна жалба вх. № 4334/17.06.2015г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21 от 15.01.2016г. по в. ч. т. дело № 355/2015г. на Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.