Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 13.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2841 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ чрез гл. юрисконсулт Б. Б. срещу решение № 1650/02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 5464/2017 г., потвърждаващо решението на Софийски градски съд /СГС/. С решението на СГС е уважен изцяло предявен от община Лом частичен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД на основание договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ за заплащане на незаплатена част /представляваща част от неверифицирани разходи за изпълнението на проекта/ от уговорената финансова помощ.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Община Лом оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС, САС е приел безспорно установеното по делото обстоятелство, че между страните община Лом и МРРБ на 21.10.2009 г. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” /2007 – 2013/ № BG161PO001/1.4-02/2008/039, приоритетна ос 1 – “Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”. Помощта била уговорена за реализирането на проект „Изграждане и възстановяване на градска крайречна зона Лом”, със срок за изпълнението му 22 месеца и максимален размер 7657351.16 лв., равни на 100% от стойността на проекта. Уговорено е помощта да се предостави 20% авансово, междинни плащания и окончателно плащане, като условие за извършване на последните два вида плащане било верифицирането на реално извършените разходи от управляващия орган в съответствие с изискванията на чл. 60(b) от Регламент (ЕО)1083/2006 и чл. 13(2) от Регламент (ЕО)1828/2006 г. /т. 4.3/ въз основа на искане за плащане с приложения. Установено е, че изпълнението на необходимите строителни работи ищецът възложил на Обединение „СК 13 Лом“ с договор № BG161PO001/1.4-02/2008/005-S-01. След изпълнение на възложените строителни работи строежът бил приет от държавна приемателна комисия с протокол обр. 16 на 13.01.2012 г., а на 16.01.2012 г. било издадено и разрешението за ползване. С писмо с изх. № 99-00-6-12313/20.11.2013 г. на МРРБ ищецът е уведомен за отказ да бъдат верифицирани суми в общ размер 1207624.73 лв. с ДДС по подробно изложени съображения, като ищецът оспорва решението на МРРБ само в частта му, в която е отказано верифициране на сумата 615062.57 лв. с ДДС – според него неоснователно било прието, че съставляват стойност на количества, превишаващи с повече от 15% първоначално договорените. Спорът между страните, предмет на предявения иск от Община Лом срещу МРРБ е за сумата 25100 лв. като част от общото вземане на ищеца към ответника от 615062.57 лв. с ДДС. САС е обсъдил оформените като приложение Е2 към договора Общи условия /ОУ/, изложил е подробни съображения във връзка с клаузите, според които управляващият орган има право да дава указания на бенефициера във връзка с изпълнението на проекта /т. 1.20/, промените в договора и бюджета /т. 8.1., 8.4, 8.6/. САС е приел, цитирайки ОУ от договора /т. 1.20/, че страните са предвидили право на управляващия орган да дава задължителни Указания, но тези Указания да бъдат „във връзка с изпълнението на проекта“. Предвидено е изменението на договора да бъде по общо съгласие „в писмена форма“, посредством допълнително споразумение /т. 8.1/, при изрично конкретизирани изключения при това правило /т. 8.7, т. 8.4/. Посочено е, че съгласно т. 8.4 – възможност за едностранно от бенефициера /с уведомяване на Управляващия орган/ извършване на промяна в бюджета или описанието на проекта; предвидените условия за допустимост на такова едностранно изменение са: 1) да не засяга основната цел на проекта; 2) да не попречи за постигане на планираните резултати; 3) финансовите последици на промяната да се ограничават било до 3.1) прехвърляне на средства в рамките на един бюджетен раздел, било до 3.2) промяна не повече от 15% на размера на бюджетните раздели, когато се прехвърлят средства от един в друг раздел, като при превишение над 15% се изисква допълнително споразумение /арг. т. 8.5, пр. 1/; и 4) да не се предвиждат нови видове разходи /“бюджетни пера“ по терминологията на договора/, непредвидени първоначално /т. 8.5, пр. 2/. Съпоставяйки тези текстове с Указанията, на които се е позовало МРРБ като условия за верифициране на разходи за СМР в случаите на увеличение на количествата работи САС е приел, че с Указанията допълнително са въведени условия, които не присъстват в самия договор, вкл. в ОУ като неразделна негова част, в частност изискването превишението да не надвишава 15% по всяка отделна позиция по Количествено-стойностна сметка /КСС/, което допълнително ограничава обхвата на изключението по т. 8.4 от ОУ. САС е приел, че в обсъжданата част самите Указания представляват едностранно от Управляващия орган изменение на сключения между страните договор, за каквото изменение основание не е налице. С оглед на това е направен извод, че Указанията извън уговореното в т. 1.20 от ОУ нямат обвързващо ищеца действие. Посоченото означава, че спорните разходи, съобразно заявеното от ответника фактическо основание на отказа да бъдат верифицирани, следва да бъдат преценявани единствено съобразно предпоставките по т. 8.4 и 8.5 от ОУ, посочени по-горе, но не и съобразно Указанията. При тази преценка според САС тези разходи се обхващат от изключението по т. 8.4-8.5 от ОУ. Според САС КСС не е отделно приложение към договора, а част именно от Приложение Б „Бюджет на проекта“, която по съдържанието си доразвива и детайлизира общата група 3.2 „Разходи за строителни и монтажни работи“, следователно самата КСС се явява част от бюджета към договора, респ. измененията в количествата и/или стойността на строителните работи представляват и промяна в бюджета по смисъла на т. 8.4 от ОУ. Спрямо спорните разходи са налице предпоставките за едностранно изменение на бюджета съгласно т. 8.4-8.5 от ОУ, а именно: не се засяга основната цел на проекта, не се създават пречки за постигане на планираните резултати и не са изпълнени нови видове СМР извън първоначално предвидените – обстоятелства, по които възражения от страна на ответника не са повдигнати и не е налице спор между страните. Относно стойността на превишението, все коментирайки предвидените в т. 8.4 и 8.5 хипотези, САС е приел, че в случая не е налице прехвърляне на средства от един в друг бюджетен раздел. Изложени са съображения, че разходите, предвидени в КСС, като обединени от същественото си предназначение /за извършване на СМР/ следва да бъдат приети за бюджетен раздел по смисъла на т. 8.4 от ОУ, което се признава и от самия ответник във въззивната му жалба, където групата „3.2. Разходи за строителни и монтажни работи“ е квалифицирана дори на по-ниско ниво, като бюджетно перо. Според САС допуснатото превишение остава в рамките на съответния бюджетен раздел и съответно изменението остава в кръга на измененията, за които съгласно т. 8.4 е допустимо да бъдат извършени едностранно от ищеца с уведомление до ответника, което ищецът е сторил с искането за окончателно плащане предвид липсата на уговорен по-ранен срок за това.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК: „1/ Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл. 5 от ГПК и по – конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща реализиране на отговорността при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ДБФП? 2. Дали превишението по количество и стойност на съответните СМР – се включва в обема на дължимата по договора финансова помощ и дали указанията, дадени от Управляващият орган по т. 1.20 от Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и за преценка на спорните разходи съобразно предвиденото в т. 8.4. от Общите условия са приложими по повод реализиране на отговорността при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ДБФП?“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация, съобразно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е принципно и хипотетично поставен, без оглед на изложените от САС съображения във връзка със събраните по делото доказателства, приетото въз основа на тях от фактическа страна, както и изводите във връзка с доводите и възраженията на страните. Вторият въпрос във връзка с превишението по количество и стойност на съответните СМР и със задължителната или незадължителна сила на Указанията от управляващия орган е фактологично обусловен от клаузите на сключения между страните договор, извършеното в изпълнение на този договор, конкретно дадените Указания и съпоставката на същите с клаузите на сключения договор и ОУ, неразделна част от същия. В този смисъл така формулираният втори въпрос също не покрива общото основание за достъп до касация, а изразява защитната позиция на касатора и искането за друг резултат по спора, без оглед на извършеният анализ от САС на сключения между страните договор, неговото изпълнение и съответствието му с договорените клаузи в този договор. Не са изложени и съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства ответникът по касационната жалба да е направил разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1650/02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 5464/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.