4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 15.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 127 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 840 от 17.11.2014г. по ч.т.д. № 3180/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател частна касационна жалба срещу определение на ВКС, ТК, ІІ т.о..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде разгледана отново жалбата, първоначално разгледана от друг състав на ВКС, издал обжалваното определение. Поддържа, че актът на съда е резултат от допускане на процесуални нарушения при произнасяне с обжалваното определение, довело до неправилно прилагане на нормата на чл.420 ГПК, респ. на чл.180 и 181 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС, респ. – разрешавани са противоречиво от съдилищата, а същевременно са от значение за точното приложение на закона. Излага съображения за наличие на правен интерес от подаване пред СГС на възражение по чл.423 ГПК с цел възстановяване на срока по чл.414 ГПК поради неполучаване на съобщенията по делото по независещи от страната причини и допускане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от СРС и образуване на евентуално исково производство от страна на взискателите по него. Излага съображения за извършени съществени нарушения на процесуалното право в хода на съдебното производство, по които съставът на ВКС, ТК, І т.о. не се е произнесъл. Поддържа, че обжалваното определение на СГС е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е довело до обедняване на частния жалбоподател. Счита, че поставените от него въпроси обосновават основание за разглеждане на касационната жалба по същество, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено, жалбата му да бъде допусната до разглеждане, да бъде постановено разглеждане на възражението по чл.423 ГПК, разглеждане на възражението по чл.414 ГПК от СРС и указване на взискателите по съдебното производство да установят претендираните суми чрез исково производство по чл.124 ГПК.
Ответниците по частната жалба А. Н. Т., О. К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р. поддържат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено по частна касационна жалба, с която е обжалвано окончателно определение на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Определение № 840 от 17.11.2014г. по ч.т.д. № 3180/2014г. на ВКС, ТК, Първо отделение в обжалваната му в настоящото производство част е постановено по „касационна частна жалба /допълнение/” вх. № 8287/25.09.2014г. на [фирма] срещу определение № 396 от 23.06.2014г., постановено по ч.т.д. № 1528/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е потвърдено определение № 19209 от 21.10.2013г. по ч.гр.д. № 10973/2013г. на СГС, с което не е прието възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена на 18.02.2013г. на основание чл.410 ГПК по гр.д. № 31327/2012г. на СРС, 59 състав. Съставът на ВКС, ТК, І т.о. е приел, че с обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ т.о. се е произнесъл по съществото на частната жалба на [фирма] на основание чл.274, ал.2, изр.първо ГПК, с което е изчерпан инстанционният контрол на определението на СГС. Изложил е съображения, че съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК пред друг състав на ВКС подлежат на обжалване определения на състав на ВКС, които са преграждащи производството по делото и в случаите, изрично посочени в закона, каквото не е определението в обжалваната му част, поради което е оставил без разглеждане частната касационна жалба.
Обжалваното пред настоящия състав определение е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед изложеното не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Определението в обжалваната му част е постановено по частна жалба срещу определение, с което състав на ВКС е потвърдил определение на СГС, с което не е прието възражение на частния жалбоподател по чл.423 ГПК, т.е. срещу определение, с което ВКС се е произнесъл по същество по частна жалба по чл.274, ал.2, изр. 1 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С постановяването на това определение е изчерпан инстанционният контрол за законосъобразност на определението на въззивния съд. Възможност за обжалване на определението на ВКС не е предвидена в закона – то не е нито от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК, нито от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК определения. Поради това обжалването му пред друг състав на ВКС е недопустимо. Като е достигнал до този извод, съставът на ВКС, ТК, І т.о. е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Изложените в частната жалба съображения за незаконосъобразност на определение № 396 от 23.06.2014г., постановено по ч.т.д. № 1528/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и потвърденото с него определение № 19209 от 21.10.2013г. по ч.гр.д. № 10973/2013г. на СГС са неотносими към предмета на настоящото производство и поради това не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на спора и на основание чл.78 ГПК на ответниците по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на по 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените разписки.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 840 от 17.11.2014г. по ч.т.д. № 3180/2014г. на ВКС, ТК, І т.о..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора 9, адв. Надежда Иванова да заплати на А. Н. Т. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 150 /сто и петдесет лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на О. К. Ж., [населено място], [улица] сумата 150 /сто и петдесет лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на В. М. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 150 /сто и петдесет лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на М. В. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 150 /сто и петдесет лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: