О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 16.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
четиринадесети май , през две хиляди и осемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 233 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. С. против решение № 1788 по гр.д.№ 211/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено съдебно решение № 6354/28.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 10182/2015 г. на СГС ,в частта с която предявените от М. Й. С. искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм., за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, са отхвърлени, съответно : за сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2 190 лева – обезщетение за имуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 12.06.2015 г.,твърдяно като настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество – ЗД [фирма] – товарен автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довода ,че при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил необосновани и изцяло погрешни правни изводи, основани на погрешно възприет механизъм на ПТП. Счита, че съдът не е съобразил какви права и задължения е имал всеки от участващите в ПТП каруца / в която се е возил пострадалият / и товарен автомобил / застрахованият при ответника / . Така не е съобразил, че за управляващия товарния автомобил, наближаващ кръстовище, е съществувало задължението по чл.47 вр. с чл.50 от ЗДвП да се движи с такава скорост, че при необходимост да спре и пропусне участниците в движението, движещи се по път с предимство, какъвто е пътят, по който се е придвижвала каруцата / ул.„Суходолска„ /. Товарният автомобил е навлязъл в кръстовище, в нарушение на знак Б-1 / пропусни движещите се по пътя с предимство /,като ирелевантно,според касатора, е обстоятелството, съобразено от въззивния съд , че превозното средство е било спряло към момента на удара, след като е било навлязло в кръстовището и така пресякло пътя на каруцата. Тези обстоятелства, според страната, установяват противоправност на деянието, а съдебното решение се явява лишено от мотиви, в обосноваване на извода, че каруцата не е имала право на преминаване с предимство през кръстовището, като движението на каруцата в банкета от дясна страна, спрямо ориентацията на МПС / т.е. в банкета към лявото платно спрямо посоката на движение на каруцата /, би могло да обоснове само независимо съпричиняване на ПТП от двамата водачи.
Ответната страна – ЗД [фирма] – не е депозирала отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в частта по претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди , съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е счел, че по делото липсва доказано виновно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, независимо че същият не се е движел по път с предимство, за разлика от каруцата, в която се е возел пострадалият ищец, движеща се по път с предимство, но не в дясното платно – по посока на движението й, а по лявото платно – за насрещно движение. Именно предвид последното обстоятелство, въззивният съд е счел, че за управляващият товарния автомобил, завиващ надясно на кръстовището, за да поеме по ул. „Суходолска”, не е съществувало задължение да се съобрази с каруцата, като преминаваща по път с предимство,доколкото е имал задължението да се увери, че няма навлизащи в кръстовището превозни средства в платното с противоположна на неговата посока на движение. Отделно е счетено за релевантно обстоятелството, установено от свидетелски показания, че в момента на удара товарният автомобил не е бил в движение. Според съда именно управляващият каруцата и коня е имал възможност да възприеме спрелият автомобил, подготвил се за маневра надясно и да преустанови н е п р а в о м е р н о т о си движение в платното за насрещно движение. Неконкретизирано съдът се е позовал на актове на Столичен общински съвет, ограничаващи движението на каруци по ул.”Суходолска„, в качеството й на главна столична артерия. Съобразено е , че констативният протокол за ПТП също не сочи водача на товарния автомобил като участника , носещ вина за същото.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът формулира следните въпроси : 1/ Относно задължението на съда да даде правна квалификация на предявения иск,съобразно фактите по делото и твърденията на страните и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, мотивирайки решението си – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ППВС № 1 / 1953 г. и ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС ,а също реш. № 45 по т.д.№ 516 / 2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и 2/ Относно задължението на водачите за намаляване на скоростта на пътно-транспортното средство при преминаване през кръстовище – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с ТР № 28 по тълк.наказателно дело № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС – т.3.
В изложението първият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с фактическите констатации и правните изводи на съда, противоречащи на фактическите констатации и изводи, поддържани от самия него. Разминаването,обаче,е отнесено като обуславящо неправилна правна квалификация на разгледаните искове. Последното не е налице, тъй като правната квалификация на разгледания иск – впрочем изводима само от твърденията на страната – кореспондира с поддържаната от ищеца – обезщетение за вреди, в причинна връзка с непозволено увреждане, причинено от водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, автомобил , на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Несъгласието с фактическите констатации и правните изводи на съда не обуславя сгрешена правна квалификация, а преценка заа правилността на решението, която е предмет на различно от настоящото производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Не отговаря на действителното процедиране на въззивния съд довода за липса на мотиви. Несъгласието с тези мотиви не предпоставя процесуално нарушение на съда – „липса на мотиви„. С оглед така изложеното, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговор на същия не би обусловил , сам по себе си, различен правен резултат, което изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.
Вторият формулиран „въпрос„ е практически незавършен, абстрактно зададен – относно задължение на водачите на МПС, за намаляване на скоростта при преминаване през кръстовище. Като такъв, въпросът няма „предмет„ , по който и в относимост с решаващ извод на въззивния съд, да би бил даден значим за правния резултат отговор. Въззивният съд е обосновал липса на виновно поведение за водача на товарния автомобил, застрахован при ответника, предвид обстоятелството, че увреденият автомобил се е движел противоправно – в платно за насрещно движение и водачът на същия е бил във възможност да установи с п р е л и я и подготвящ се за маневра надясно товарен автомобил, като съответно преустанови противоправното си движение.Макар да не е посочил относимите норми, съдът е съобразил приложението на чл.50 ал.1 ЗДвП с разпоредбата на чл.15 ал.1 и ал.5 от същия закон, доколкото не са били налице изключенията, предвидени в ал.2 на чл.15 ЗДвП за движение на каруцата в лявото платно по посока на движението й, респ. банкета към същото. Въззивният съд не е обосновал извод за недължимо от водача на товарния автомобил съобразяване на скоростта, съответно намаляване, предвид преминаването през кръстовище, а и скоростта на движение изобщо не е била установявана по делото. Довод ,свързан със същата, не е въведен и във въззивната жалба на М. С.. Следователно и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 1788 по гр.д.№ 211/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :