О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 243
София, 17.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3745/2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
И. Л. И. от [населено място] чрез адв. Л. Б.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 28 oт 07.02.2013 година постановено по гр.д. Nо 7/2013 година на ВКС -I г.о., с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 80151/26.07.2012 год. срещу въззивно Решение от 11.05.2012 година по в.гр.д. Nо 13975/2010 година на Софийския градски съд- ГК-II”в”с/в , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касатора.
С частната жалба се поддържа , че с обжалваното определение е неправилно относно разрешения въпрос за определяне „цената на иска „ по см. на чл. 280 ал.2 ГПК. Поддържа се , че определението е постановено без да се съобрази обстоятелството, че по делото са налице категорични данни, който сочат , че данъчната оценка на имота е 23 100 лв. , или цената на иска като 1/ 4 от тази данъчна оценка е 5 775 лв.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация П. Б. Т..
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба вх.Nо 80151/26.07.2012 год. е процесуално недопустима поради определения минимален праг на обжалваемост по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв.. и като такава е върнал същата.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска при изискване за минимален праг от 5000 лв. / пет хиляди лева/ за обжалване на постановени от въззивен съд решения по граждански дела.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията на закона след 21.12.2010 година .
Законовото определение на термина ‘цена на иска” се регламентира от действащия чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. По дела , образувани по искови молби преди 28.03.2008 година , цената на иска се определя на основание чл. 55 б.”б” ГПК/отм./ и е равна на ? част от данъчната оценка , актуална при завеждане на делото. Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството цената на иска е под 5000 лв. , то следва,че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието цената на иска , определена на основание чл. 55 б.”б” ГПК/ отм./ е на база ? от данъчната оценка от 14 915.80 лв. или цената на иска е 3 729 лв. –така както е прието с обжалваното определение. Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че меродавната данъчна оценка посочена по НА Nо */95 год., след като през 1999 година по силата на Закона за деноминацията всички парични суми претърпяха корекция като бяха деноминирани.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 28 oт 07.02.2013 година по гр.д. Nо 7/2013 година на ВКС -I г.о., с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх.Nо 80151/26.07.2012 год. на И. Л. И. от [населено място] чрез адв. Л. Б.- САК срещу въззивно Решение от 11.05.2012 година по в.гр.д. Nо 13975/2010 година на Софийския градски съд- ГК-II”в”с/в , е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК и върната на касатора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: