О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 18.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч.гр. дело № 205/2012г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Г. А. Г., [населено място], чрез пълномощника му адвокат А., срещу определение № 87 от 24.02.2012г. по гр.д. №133/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх.№108297/28.11.2011г. срещу въззивно решение от 29.09.2011г. по гр.д.№3206/2010г. на Софийския градски съд на основание чл.280,ал.2 ГПК и на ответника по касация са присъдени разноски в размер на 1000 лева. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като данъчната оценка е издадена към момента на завеждане на иска и следва да бъде актуализирана. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и иска то да бъде намалено.
Ответниците по частната жалба В. И. С. и Б. Х. С. я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови определението си ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под минимално определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Предявеният иск е за установяване правото на собственост и е с цена под 5000 лева, определена съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ – по данъчната оценка на имота. Последната е 4899,80 лева.
Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Това условие за касационно обжалване в случая не е изпълнено. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ въз основа на данъчната оценка на имота – ? от нея. Неоснователни са доводите в частната жалба за актуализиране на данъчната оценка. Цената на иска е определена към момента на завеждане на исковата молба и този въпрос не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол.
Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника по касация над размер от 450 лева. Заплатеното от страната адвокатското възнаграждение от 1000 лева е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Защитата касае само депозиране на отговор по допустимост на касационното обжалване по чл.287,ал.1 ГПК.Като се вземе предвид това, както и останалите критерии, визирани в цитираната разпоредба и като се съобразят чл.7,ал.2 и чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 450 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 87 от 24.02.2012г. по гр.д. №133/2012г. на ВКС, състав на ІІг.о. в частта, с която Г. А. Я. е осъден да заплати на В. И. С. и Б. Х. С. разноски за производството над 450 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: