О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 20 октомври 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 207 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 279 във вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частна жалба на Х. С. Х. и С. Х. С. – двамата от гр. К., подадена против разпореждане № 389 на Пловдивския апелативен съд от 27.VІ.2008 г., постановено по въззивното гр. д. № 157/08 г., с което – поради неотстраняване в срок на констатирани нейни недостатъци по смисъла на чл. 284 ГПК – е била върната касационната им жалба /неправилно означена от тях като „частна”/ против постановеното по това дело решение № 216 от 25.ІV.2008 г., потвърждаващо първоинстанционното на регистърния Старозагорски ОС под № 4* от 28. ХІІ.2007 г. по ф.д. № 106/93 г.
Поддържаното от двамата частни жалбоподатели оплакване е за неправилност на атакуваното от тях разпореждане, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в поставяне на пречки от страна на въззивния съд те „да могат впишат промени в търговския регистър по стария ред, а да бъдат принудени да направят това по новия”. На това основание двамата претендират за отменяване на обжалвания съдебен акт на Пловдивския апелативен съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, както и за даване ход на касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. Инвокират се доводи, че „не било наложително” приподписване на касационната им жалба от адвокат или юрисконсулт, както и че последната съдържала точно и ясно мотивирано изложение на касационните основания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че общата частна жалба на Х. С. Х. и С. Хр. С. от гр. К. е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, счита че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави касационната жалба на Х. Сл. Х. и С. Хр. С. без движение с предходното си разпореждане № 326 от 28.V.2008 г., въззивната инстанция е констатирала както че на тази жалба липсва предписаното от чл. 284, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК законоустановено съдържание, така и обстоятелството, че тя не е приподписана от лице с юридическа правоспособност, а също и че не е било приложено към нея писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последните обаче са нещо различно от касационните отменителни основания, които визира текстът на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от данните по делото, че впоследствие, в пределите на дадения им срок по чл. 285, ал. 1 ГПК, двамата касатори са упълномощили редовно адв. Ц. М. от АК-Ст. Загора, вместо аргументирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, последната е изготвила т.нар. „списък”, съдържащ единствено бланкетното позоваване на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3, дословно с израза: „От значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. При този пасивен подход към процесуалното задължение на всеки касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, практически липсва номиналното законоустановено изложение в приложение към върнатата касационна жалба, след като никога не е бил формулиран онзи съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакуваното свое решение № 216 от 25.ІV.2008 г., постановено по в. гр. д. № 157/08 г., така че пресъденото по спора да е релевантно за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото въобще. В заключение, по аргумент от текста на чл. 284, ал. 2 ГПК, правно несъстоятелен е доводът на двамата частни жалбоподатели, че що се отнасяло до констатираната липса във върната им касационна жалба на подпис на адвокат или юрисконсулт, „то такъв не е наложителен”. Очевиден е обаче манифестираният по несъмнен начин отказ на настоящите двама частни жалбоподатели добросъвестно да изпълнят в пълнота дадените им от въззивния инстанция задължителни указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното частната жалба на Х. С. Х. и С. Хр. С. от гр. К. ще следва да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея разпореждане на Пловдивския апелативен съд по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 389 на Пловдивския апелативен съд от 27.VІ.2008 г. по в. гр. д. № 157/08 г., с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната касационната жалба на Х. С. Х. и С. Хр. С. – двамата от гр. К., подадена против постановеното по това дело решение № 216 от 25.ІV.08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 207 по описа за 2008 г.