ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
София, 21. април 2020 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4547 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 923/23.07.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2067/2018, с което е отменено частично решение № 2567/04.06.2018 на Варненския районен съд по гр. д. № 19149/2017, като е прекратен брака по вина на съпруга, постановени са мерки относно упражняването на родителските права и е определен режим на лични отношения, определено е местожителството на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, предоставено е ползването на семейното жилище и е присъдена издръжка за детето.
Недоволен от решението, в частта по мерките относно упражняването на родителските права и са определено местоживеенето на детето и неговата издръжка, е касаторът Г. С. Л., представляван от адв. Н. П. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението му да обсъди всички искания, твърдения, възражения, доказателствени искания и доказателства по делото относно правно релевантните факти и по-специално при служебното произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, за значението на констатациите в социалния доклад (по отношение на условията на живот при майката и тревожност на детето към бащата), за задължението на съда при определяне на издръжката да прецени доказателствата за доходи на двамата родители, както и по материалноправните въпроси за интереса на детето, за който съдът следи служебно, и за критериите, които следва да бъдат приложени при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 и практика на ВКС, която прилага.
Ответницата по жалбата М. В. Т., представлявана от адв. Ел. С. от ВАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че исканията по мерки относо упражняването на родителските права са неоценяеми, размерът на предявения иск за издръжка не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 22.09.2007 г. в У., от който на 20.01.2011 г. е родено детето М., като първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които е прекратен бракът между страните, като е прието, че вина за разстройството му има и съпругата, за нейното фамилното име и относно ползването на семейното жилище. По отношение на определяне на режима на лични отношения, от приетите по делото доказателства (гласни и писмени – социален доклад, комплексна съдебно-психологична експертиза), съдът е приел, че психическото състояние на детето към настоящият момент е с елементи на тревожност и страхови очаквания спрямо бащата, без да се идентифицират проблеми; детето има по-силна емоционална връзка със своята майка и по-слаба със своя баща, като се намира интелектуално в нормата за своята календарна възраст; има изградена триангуларна връзка дете-майка-баща, въпреки, че към момента на раздялата то е било в ниска възраст. Детето споделя за предпочитан родителски обект своята майка и показва много силна емоционална връзка с нея, докато към бащата споделя за страхове и проявява тревожност, поради което заявява желание да живее със своята майка (пред вещото лице посочва, че неговият баща упражнява психически натиск върху него, за да говори лоши неща за майка си и да казва, че иска да живее при него). Емоционално детето е възприело до голяма степен раздялата между своите родители (което е видно от приложените рисувателни и проективни методики – не се е опитало да „обедини“). На основание чл. 15, ал. 5 ЗЗД, съдът е изслушал детето с оглед твърденията за наличие на „дете в риск“ – неполагане на грижи, неглижиране потребностите на детето, упражняване на психически и физически тормоз, забрани за общуване с бащата. Изслушването е проведено в специална среда и условия, подходящи за изслушване на малолетното дете (детето е било спокойно и по преценка на съда освен присъстващия социален работник, не се е налагало присъствие на психолог).
Пред съдията детето е потвърдило, че желае да живее при майка си, като разказва, че в ежедневието тя се грижи за него, води го на училище, приготвя му храна, учи с него, четат книжки и гледат филмчета заедно; твърди, че и когато е с татко си прекарва добре – забавляват се, четат, играят на игри, учат, пишат домашни, но не желае татко й да я взема от занималня, защото трябва да остане да спи при него вечер, а тя иска да е при майка си; посочва, че с татко си се разбира, но не й харесва това, че той много вика, кара се (то не може да обясни защо, но излага, че бащата вика и на дядо й, постоянно се сърди за нещо и когато го попитат, не казва защо); докато майка й я води по празници, детски рождени дни, срещат се с приятелки и когато пожелае майка й я пуска да отиде при бащата, няма нищо против, а ако иска да се върне при майка си, когато е при баща си, той ще й се обиди; изразява предпочитания да пише домашни с майка си, защото тя повече й обяснява (знае български език, но майка й я учи и на руски); споделя, че когато е била непослушна, майка й се кара, но не я наказва, като се случва да й вземе телефона и да я лиши от телевизия, когато се е провинила, но категорично отрича да е била бита като наказание. Съдът е приел, че страните по делото имат добри родителски качества и желаят да се грижат за детето си, като и двамата родители разполагат с материални възможности да отглеждат детето, макар при бащата същите да са по-добри (разполага със собствен апартамент), майката обаче, макар да живее под наем, също осигурява нормални условия за отглеждане на детето – дом, който е отоплен и обезпечен с добри битови условия, самостоятелна детска стая за детето, храна и облекло за отглеждането му. Бащата може да разчита на помощта на своя баща при отглеждане на детето, а ищцата на своята майка, както и на приятелски кръг около нея. Социалното обкръжение на родителите е различно – майката е тази, която поддържа контакти с по-широк кръг лица – приятелки с деца, майки на съученици на детето, докато не се установява бащата да има социално обкръжение – освен родителите му, няма приятели с деца, с които детето да контактува при осъществяване на режима на лични отношения. Доколкото детето е от женски пол и е на 8 години, му предстои период на съзряване, съдът е приел, че не е в интерес на детето същото да бъде откъсвано от прекия и непосредствен контакт със своята майка, която понастоящем е тази, която има възможност да прекарва повече време заедно с него, освен, че имат общи занимания и се забавляват заедно, както и с оглед формирането на работни навици, научаването на правила и отговорност. Детето се чувства спокойно и в кондиция в компанията на майката си, като нито социалните доклади, заключението на вещото лице, нито разпитаните свидетели установиха твърденията на ответника детето да е било обект на физическо и психическо насилие от страна на майката. Детето категорично и недвусмислено е заявило желание да живее при своята майка, както при изслушването пред съда, така и пред вещото лице, както и пред социалните работници, без да има данни това желание да е изразено в резултат на манипулация.
Същевременно съдът е отчел, че детето има и емоционална връзка с ответника, но в неговата компания, то е по-напрегнато и неспокойно, изпитва страхове какво трябва да каже и да покаже в присъствието на бащата, за да се съобрази с изискванията му. Детето споделя за натиск от страна на бащата, като не може да посочи на какво се дължи това поведение на бащата, но в негово присъствие е тревожно, дистанцирано и внимателно при отговорите, които дава. При изслушването пред съда детето е заявило, че не желае да бъде вземано от училище от своя баща, тъй като ще трябва да остане при него през нощта, а то иска да бъде при майка си, но не оспорва, че приятно прекарват игрите и забавленията с него. Вещото лице е посочило, че способностите на детето да отграничава и анализира поведението и на двамата си родители го поставят в ситуация на съпротиви – започва да възприема „личните чувства и отношения“ на майка си спрямо неговия баща и съответно „личните чувства и отношения на бащата, спрямо майката“, което го поставя в сериозен конфликт. Отбелязва, че при детето се наблюдава блокиране на автентичното емоционално преживяване и то се стреми да се предпази от грешно поведение (защитно и целенасочено се е въздържало от проява на отношение и трудно се доверило да идентифицира по-любима родителска фигура, но е споделило привързаността и предпочитанията към майчината фигура, от която няма страхови очаквания или реакции спрямо своята майка). Тези изводи се доказват от описаното от вещото лице поведението на детето при обследването – то е споделило, че бащата го кара да говори лоши неща за майката, уговарял го е какво да говори на интервюто, както и е поставил изискване към вещото лице, както и с молба до съда от 01.04.2019 г., че ако детето не му бъде дадено още предния ден, той отказва да се подложи на интервю и детето да бъде разпитано в дома му, в негово присъствие. От това поведение, съдът е достигнал до извод за наличие на манипулативно поведение у бащата, с което същият цели дискредитиране фигурата на майката в живота на детето, налагане на личните му чувства, което води до обезличаване на детето като личност, както и контрол върху неговите чувства и желанията на детето (включително прегледа при съдебен лекар, който е целял да освидетелства детето и да посочи, че травмите са причинени в резултат от побой от майката). Въззивният съд е приел, че тези действия не са в интерес на детето, както и демонстрираното поведение на агресия и грубост пред вещите лица и незачитането на реда и вменените му от държавните институции задължения (акта на съда). Това поведение, освен че е недопустимо да бъде демонстрирано пред детето, съдът е приел, че представлява сериозен дефицит в родителския капацитет на ответника. За разлика от прилагания от него авторитарен подход, взема превес прилагания от майката авторитетен с признаци на либерален стил на възпитание на детето, доколкото успява да съхрани индивидуалността на подрастващия, а същевременно въвежда правила и рамки на поведение, които следва да се спазват и формират определени трудови навици.
Като безспорно е прието, че детето не е настройвано от майката срещу баща си по никакъв начин – тя не е препятствала срещите на бащата с детето, включително преди определяне на привременните мерки, спазва и определения режим на лични отношения (по този начин демонстрира осъзнаване и зачитане на ролята на бащата в живота на детето). Предвид изложеното и като е съобразил всички критерии, въззивният съд е приел, че най-добрият интерес на детето е да продължи да бъде отглеждано от своята майка, при която да бъде определено и неговото местоживеене. Отчитайки интереса на детето, съдът е приел, че следва да бъде определен режим на лични контакти между бащата и детето, който е подходящ за запазване и развиване на съществуващата между бащата и детето емоционална връзка, поради което е дадена възможност на бащата да взима детето при себе си, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък с преспиване до 17.00 часа в неделя, на рождения ден на бащата 30 януари от 10.00 часа до 21.00 часа, а ако е учебен ден – от 10,00 часа до 21.00 часа на първия следващ 30 януари почивен ден; до навършване на 10-годишна възраст на детето бащата да може да присъства на организираните партита по повод рождения ден на детето съвместно с майката, както и да взима и вижда детето всяка година в деня, следващ рождения му ден – 21 януари от 17,00 часа с преспиване до 9,00 часа на следващия ден, като осигури присъствието му в учебни занятия, ако денят е учебен; всяка четна година по време на В. празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 14:00 часа на последния ден на празника; всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 26 декември, с преспиване; всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 02 януари, с преспиване; по 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът е съобразил доказателствата относно доходите на двамата родители (за майката като доказателство за получаваните от нея доходи е представено удостоверение № 374/07.12.2017 г. от „Берьозка България“ ООД), както и обстоятелството, че детето е на 8 години, като се обучава в първи клас, редовна форма на обучение и освен типичните за възрастта му и социалните ангажименти нужди, свързани със закупуване на облекло, храна, консумативи, пособия, лекарства, играчки и др., детето няма специални нужди във връзка с негови извънкласни изяви, поради което е прието, че месечната му издръжка е в размер на 250 лв. Като се отчете факта, че майката полага преките и непосредствени грижи по отглеждането на детето, съставът намира, че майката следва да заплаща издръжка от 100 лв. месечно, а бащата да поеме разликата от 150 лв. месечно, тъй като има възможност да я заплаща такава издръжка – в работоспособна възраст е и реализира доходи.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, те са решени в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички искания и становища на страните, както и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, като по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с другия родител, съдът е длъжен служебно да се произнесе по всички тях, за да охрани интереса на децата, като за целта служебно събере всички доказателства, които имат значение за решаването им. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни доказателства по делото, включително за получаваните от родителите доходи и констатациите в социалния доклад, като ги прецени, заедно с останалите доказателства по делото. При определянето на размера на издръжката за ненавършило пълнолетие дете съдът изхожда от неговите нужди и възможностите на родителите, ако някой от тях не е представил доказателства за имуществото и доходите си, съдът приема, че те са средните за страната. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. При определянето на родителя, който ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си, а всяка проявена от родителите антиобществена проява създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т. е. явява се пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие (вж. Решение № 67/6.03.2015, ВКС, IV ГО по гр. д. № 4648/2014). Макар част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, да са вече нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 СК, изброяването е примерно, а не изчерпателно. Също примерно е изброяването в ППВС № 1/1974 г. – съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Обстоятелствата, които са релевантни за този спор, следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност, като във всеки случай съдът е длъжен да мотивира защо дава приоритет на едни или други от тях и то като се ръководи най-напред от интереса на детето. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при преценката, кой да упражнява родителските права. Именно за да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е длъжен да обсъди всички тези, а и други съществени за упражняването на родителските права обстоятелства (ако има такива) поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 244/15.07.2015, ВКС, IV ГО по гр.д. № 7234/2014 е прието, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. За целта съдът призова родителите – страни по делото за открито заседание и ги изслушва, ако те се явят. Ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание, съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната.
На ответницата по касацията М. В. Т. следва да бъде присъдена сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 923/23.07.2019 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2067/2018.
ОСЪЖДА Г. С. Л. от В. да заплати на М. В. Т. от В. сумата 800,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.