3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 23,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 151 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 6229 от 28.ХІІ.2011 г. на варненските търговци [фирма] и [фирма], подадена против определение № 610 на Варненския апелативен съд, ТК, от 22.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 719/2011 г., с което са били оставени без уважение техните искания: 1/ За освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивните им жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския ОС; 2/ За отправянето на преюдициално запитване по реда на чл. 629 и сл. ГПК до Съда на Европейските общности, основаващо се върху „доктрината за правото на съд” – при евентуален отказ да бъдат освободени от заплащане на д.т. /с изричното посочване, че тази си част съдебният акт не би подлежал на инстанционен контрол пред ВКС/.
Единственото оплакване на двамата частни жалбоподатели за неправилност на атакуваното въззивно определение на Варненския ОС е досежно постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което те претендират отменяването му.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение, така и въобще по допустимостта на тази частна жалба, позовавайки се на изричния запрет по чл. 629, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд съвместната частна жалба на варненските търговци [фирма] и [фирма], ще следва да се преценява като процесуално допустима – в частта й досежно отхвърленото им искане за освобождаване от заплащане на държавни такси по въззивните жалби срещу първоинстанционното решение и съответно като процесуално недопустима – в частта й имаща за предмет последвалият отказ на въззивния съд да уважи искането им за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с достъпа им до правосъдие.
1. По допустимостта на частната жалба срещу частта от въззивното определение, с която е било оставено без уважение искането на двамата варненски търговци за освобождаване от заплащане на държавни такси по въззивните им жалби срещу първоинстанционното решение:
Делото е било образувано по осъдителни искове на [фирма]-София с правно основание по чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 432, ал. 1 ТЗ, предявени срещу настоящите двама частни жалбоподатели, чиито предмет е било солидарното им осъждане да заплатят на банката сума в размер на 1 499 876.82 евро, както и договорна лихва върху тази главница в размер на сумата 44 881.91 евро, а също и 121 452.14 лева съдебно-деловодни разноски. Следователно, по аргумент от текста на чл. 280, ал. 2 ГПК, разглеждането на този спор следва да е триинстанционно, т.е. решението на въззивната инстанция /в случая Варненски апелативен съд/ би подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. Щом това е така, то, на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, определението на този съд за отказ да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности не подлежи на обжалване. Поради това в тази й част настоящата частна жалба на [фирма]-гр. В. и [фирма]-гр. В. ще следва да бъде оставена без разглеждане: като процесуално недопустима. В заключение, ирелевантно в случая е обстоятелството, че настоящите двама частни жалбоподатели дори не са посочили разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното разрешаване на спора по делото.
2. По съществото на частната жалба срещу частта на въззивното определение, с която е било отказано освобождаване на двамата варненски търговци от заплащане на д.т. по въззивните им жалби:
Искането за освобождаване на тези двама търговци от заплащане на държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския ОС е било аргументирано с тезата за „дискриминационния характер” на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, признаваща възможност за освобождаване от заплащане на д.т. при липса на достатъчно средства само на физическите лица. Не всички юридически лица са търговци, но като юридически лица по смисъл на чл. 63, ал. 3 ТЗ [фирма]-гр. В. и [фирма]-гр. В. имат задължението за заявяване по чл. 626 от същия закон на състоянието си на неплатежоспособност или свръхзадълженост – в случая очевидно кореспондиращо с признанието на представляващите ги за липса на достатъчно средства, с които да могат да посрещнат публично задължение към държавата, каквото е това по чл. 71 и сл. ГПК. Ето защо, а и предвид изричното позоваване на частните жалбоподатели на разпоредбата на чл. 620 ТЗ, като неоснователна ще следва да се преценява частната жалба на двамата варненски търговци в частта й досежно атакувания отказ на въззивния съд да бъдат освободени от заплащане на държавни такси по въззивните им жалби срещу първоинстанционното решение на основанието „липса на достатъчно средства”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна жалба с вх. № 6229 от 28.ХІІ.2011 г. на варненските търговски дружества [фирма] и [фирма] срещу определението на Варненския апелативен съд, ТК, от 22.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 719/2011 г. В ЧАСТТА Й досежно атакувания отказ на този съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Евпропейските общности.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5751 на Варненския апелативен съд, ТК, от 22.ХІ.2011 г., постановено по т. дело № 719/2011 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която е било отказано на варненските търговци [фирма] и [фирма] да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение № 595/16.VІ.2011 г., на Варненския ОС по т. д. № 684/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 151 по описа за 2012 г.