5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 25.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 840 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б. и Д. Н. Б. и двамата от[населено място], подадена от процесуалния им представител- адв. Д.К. срещу въззивно решение № 6 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 929/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решението на Каварненския районен съд от 29.06.2009 г. по гр.д. № 200/2007 г. и вместо него е постановено ново, с което предявените от В. Б. и Д. Б. срещу Д. Х. В., починал в хода на производството и заместен от законните наследници Г. Д. В. и Х. Д. Х. искове за сумите от по 1 105.20 лв., представляващи неизплатена арендна цена от по 30 лв. на дка на предоставената за ползване по договор от 4.02.2000 г. земеделска земя- нива с площ от 36.840 дка за стопанските 2001/2002, г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г. и 2005/2006 г. и 2006/2007 г.; за сумата 921 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за почистване на нивата, ведно със законните лихви върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди- пропуснати ползи за времето през което са били лишени от възможността да ползват средствата от арендата за придобиване на МПС, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане са отхвърлени.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправен въпрос решени в противоречие с дадените разрешения в задължителната практика на Върховния касационен съд, както и в цитираните решения на ВС и ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците Г. Д. В. и Х. Д. Х. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на В. Б. и Д. Б. срещу Д. Х. В., починал в хода на производството и заместен от законните наследници Г. Д. В. и Х. Д. Х. за сумите от по 1 105.20 лв., представляващи неизплатена арендна цена от по 30 лв. на дка на предоставената за ползване по договор от 4.02.2000 г. земеделска земя- нива с площ от 36.840 дка за стопанските 2001/2002, г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г. и 2005/2006 г. и 2006/2007 г.; за сумата 921 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за почистване на нивата, ведно със законните лихви върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди- пропуснати ползи за времето през което са били лишени от възможността да ползват средствата от арендата за придобиване на МПС, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане. Приел е, че на основание сключеният между жалбоподателите-ищци и Е. К. договор за покупко-продажба от 22.08.2002 г. по Н.А. № 89/2002 г. ищците са придобили правото на собственост върху нива с площ от 36.840 дка, имот № 029014 по плана за земеразделяне на[населено място], която е била предмет на договор за аренда, сключен на 4.10.2000 г. между продавача и първоначалния ответник. Приел е, че договора за аренда е за периодично изпълнение и съгласно договореното арендата за стопанската 2001/2002г. се дължи на 30.09.2002 г. По отношение на тази арендна вноска е приел за основателно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност, съгласно чл.111,б. “в” ГПК. По отношение арендните вноски за стопанските 2002/2003 г. и 2003/2004 г. е приел, че независимо от наличието на валидно облигационно правоотношение, претендиращите плащането ищци не са изпълнили задължението си като страна по договора за аренда да предадат имота на арендатора, поради което не им се дължи уговорената арендна вноска. По отношение на стопанските 2004/2005 г., 2005/2006 г., 2006/2007 г. е приел, че не им се дължи обезщетение, тъй като арендатора не е ползвал имота и за тези стопански години. Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв., представляваща пропуснати ползи за времето, през което са били лишени от възможността да ползват средствата от аренда за придобиване на МПС е приел за неоснователна, поради недоказано неизпълнение на парично задължение по договор за аренда. Искът за заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди от разходи за почистване на нивата в размер на 921 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 921 лв., представляваща обезщетение за направени разходи за почистване на нивата не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е до 1000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
По поставените в изложението процесуалноправни въпроси- при открито производство по чл.154 ГПК /отм./ за оспорване истинността на представени по делото доказателства дължи ли се произнасяне от съда с определение или с решението по делото, както и задължението на съда да изясни делото от фактическа страна не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези доводи са относими към правилността на решението и са свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. За да се достигне до обсъждане на правния спор по същество трябва да са налице изискванията за допускане на обжалването, т.е. правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ – ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. В конкретния случай изложените от жалбоподателите доводи са относими за правилността на въззивното решение и не обосновават допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос-за продължителността на срока на погасителната давност с оглед уговорения в договора начин на плащане на паричните вноски не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като за представените съдебни решения няма данни да са влезли в сила. В конкретния случай в договора е уговорено заплащане на парични вноски за първата година общо за годината в размер на 1 110 лв., от която 50 % при сключване на договора и 50 % до 30 септември на съответната година, а за всяка следваща година е уговорено да се заплаща на 30 септември на съответната година. Или, касае се за повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, в който случай приложимият давностен срок е 3 години съгласно чл.111, б.”в” ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 929/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която предявените от В. Б. и Д. Б. срещу Д. Х. В., починал в хода на производството и заместен от законните наследници Г. Д. В. и Х. Д. Х. искове за сумите от по 1 105.20 лв., представляващи неизплатена арендна цена от по 30 лв. на дка на предоставената за ползване по договор от 4.02.2000 г. земеделска земя- нива с площ от 36.840 дка за стопанските 2001/2002, г., 2002/2003 г., 2003/2004 г., 2004/2005 г. и 2005/2006 г. и 2006/2007 г., ведно със законните лихви върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане и за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди- пропуснати ползи за времето през което са били лишени от възможността да ползват средствата от арендата за придобиване на МПС, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане са отхвърлени.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Б. и Д. Б. срещу въззивно решение № 6 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 929/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Г. Б. и Д. Н. Б. срещу Д. Х. В., починал в хода на производството и заместен от законните наследници Г. Д. В. и Х. Д. Х. иск за сумата 921 лв., представляваща обезщетение за направени разходи за почистване на земеделска земя- нива с площ от 36.840 дка, имот № 029014 по плана за земеразделяне на[населено място], като процесуално недопустима.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :