О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
С. 29.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1165 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №976 от 18.07.2011г. по гр.д.№688/11г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №303 от 31.01.11г. по гр.д.№7843/08г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Н. Н. И., Н. И. Н. и В. И. Н. срещу Р. Н. Т. и [фирма] иск за делба на дворно място от 344 кв.м., съставляващо УПИ ІV-20 от кв.34 по плана на [населено място], 8-ми микрорайон, заедно с построената в него сграда – хотелски комплекс със ЗП 269 кв.м. и Р. 2044 кв.м., състоящ се от подземен паркинг, подземен етаж, пет надземни етажа, шести терасовиден етаж и архитектурен елемент над покривната плоскост, развит в терасен етаж.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на И. Н. И., поч. на 21.11.01г., а ответницата Р. Н. Т. е негова сестра. Родителите на И. и Р. – Н. И. Н. и В. Г. Н. са били собственици на апартамент на петия етаж от жилищната сграда, построена в спорното дворно място, което е имало характер на обща част по смисъла на чл.37 и чл.38 от ЗС, а през 1976г. са закупили допълнително по 1/40 ид.част от мястото. Със саморъчно завещание от 15.01.79г. бащата Н. Н. е завещал на дъщеря си Р. собствената си ? ид.част от апартамента, а с нот.акт №192/1990г. майката В. Н. и е дарила другата ? ид.част от същия апартамент. С нот.акт №92/2003г. Р. Н. Т. е призната за собственик по давност на 32/540 ид.части, равняващи се на 26,75 % ид.части от дворното място. Към момента на съставяне на този нотариален акт Р. Т. вече е била собственик на посочените ид.части от дворното място, тъй като то е имало характер на обща част, а Р. е била собственик на апартамент в сградата – етажна собственост, построена в мястото. Непълнотата на саморъчното завещание и договора за дарение относно елементите на прехвърлената собственост – прилежащите към жилището ид.части от дворното място, следва да се запълни от установеното в законовите разпоредби. По делото няма доказателства, които да наложат тълкуване, че мястото не е имало характер на обща част. Прието е, че с придобитата собственост Р. Т. се е разпоредила в полза на ответника [фирма] с нот.акт №97/2008г. – прехвърлила е собствеността както на притежавания от нея апартамент, така и принадлежащите му 26,75 % ид.части от общите части на сградата. Ищците не притежават по наследство собственост върху идеални части от дворното място и затова не са придобили по приращение идеални части от правото на собственост върху хотелския комплекс, който е построен върху него от втория ответник [фирма]. Затова и предявеният от тях иск за делба е изцяло отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Н. И., Н. И. Н. и В. И. Н.. Те се позовават на поредица от нотариални актове и на гласни доказателства, за да обосноват тезата си, че спорното дворно място не е имало характер на обща част по отношение на жилищната кооперация, която е съществувала в него, а е било в режим на обикновена съсобственост, при квоти, различни от съотношението на стойностите на апартаментите в сградата. Ответницата Р. Н. Т. е получила по завещание и дарение само притежавания от наследодателите апартамент, но не и техните идеални части от дворното място. Жалбоподателите са придобили по наследство 7/180 ид.части от дворното място, а по приращение – толкова ид.части от построения върху него хотелски комплекс. Затова решението, с което е отхвърлен искът за делба на дворното място и хотелския комплекс е неправилно. Освен това – жалбоподателите развиват оплаквания за това, че въззивният съд не разгледал възражението им за нищожност на завещанието, оставено от Н. И. Н. в полза на Р. Н. Т..
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е второинстанционният съд, ако отмени обжалваното пред него първоинстанционно решение и постанови ново решение по същество, да изложи съображения във връзка с всички доводи, направени пред първата инстанция и да разгледа и се произнесе по въззивната жалба на ищеца“ – противоречие с решение №378/10.08.88г. по гр.д.№286/88г. на първо гр.отд на ВС. Въпросът се поставя във връзка с виждането на жалбоподателите, че въззивният съд е следвало да се произнесе по направеното от тях възражение срещу придобивната давност на Р. Т., както и по възражението им за нищожност на оставения в нейна полза завет.
2. “За задълженията на съда по чл.12 от ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 от ГПК да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона“ – противоречие с практиката на ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ – ППВС №7/65г.; решение №50/01.06.79г. на ОСГК на ВС, както и практика по чл.290 от ГПК – решение №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. Въпросът се поставя във връзка с оплакването на жалбоподателите, че съдът не е обсъдил писмените и гласните доказателства, които са от значение за изясняване на спора относно това дали мястото е имало характер на обща част или е било в режим на обикновена съсобственост.
3. „Обща част ли е по смисъла на чл.38 от ЗС дворно място, върху което е построена сграда, когато то не принадлежи на всички етажни собственици“ – противоречие с решение 2639/02.11.73г. по гр.д.№1944/73г. на първо гр.отд. на ВС;
4. „Обща част ли е по смисъла на чл.38 от ЗС дворно място, върху което собствениците на земята са отстъпили на трето лице правото да надстрои етаж върху вече съществуващата им сграда“ – противоречие с решение №2192 от 17.10.66г. по гр.д.№1525/66г. на първо гр.отд. и
5. „Нищожен ли е завещателен акт, когато волята на завещателя да се разпореди с имуществото си е мотивирана от очакването му да бъде гледан и издържан след смъртта си“ – противоречие с решенията по гр.д.№755/92г.; 185/02г.; 3049/07г.; гр.д.№2272/07г., всички на първо гр.отд., както и решението по гр.д.№5025/07г. на второ гр.отд.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Ответниците Р. Н. Т. и Т. Х. Т. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Първият от поставените въпроси се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните във връзка със спорното материално право. Този въпрос обаче не е определящ за изхода на правния спор по настоящото дело и затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ответницата Р. Т. е придобила право на собственост върху апартамента на петия етаж от старата жилищна сграда по силата на завещанието от нейния баща и дарението от майка и, а заедно с апартамента – и припадащите му се идеални части от дворното място, въпреки че те не са изрично упоменати в придобивните основания. Съдът не е приемал, че Р. е станала собственик на тези ид.части от мястото по силата на изтекла придобивна давност, съгласно нот.акт №92/2003г., затова не е бил и длъжен да обсъди и възражението на ищците срещу този нотариален акт и по-конкретно – срещу придобивната давност. Съдът не е бил длъжен да се произнася и по възражението срещу завещанието, от което черпи права Р., тъй като в срока по чл.143, ал.3 от ГПК ищците не са направили такова възражение. Липсата на относими и допустими възражения срещу приетото от съда придобивно основание на Р. изключва възможността поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос да се свърже с проблематиката на конкретния правен спор и по него да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК.
Вторият въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото. В аспекта, в който е поставен, въпросът също не е определящ за изхода на настоящото дело. От една страна представените нотариални актове не съдържат данни, от които може да се направи категоричен извод за статута на дворното място при възникване на етажната собственост, а от друга страна твърденията на самите жалбоподатели в исковата молба са били, че мястото има характер на обща част, както е приел и въззивният съд. Липсата на спор между страните в инстанциите по същество за статута на дворното място изключва необходимостта въззивният съд да изследва този въпрос подробно въз основа на нотариални актове, които не съдържат всички необходими данни за това.
Третият и четвъртият въпрос са пряко свързани с втория. Доколкото по делото самите ищци /жалбоподатели в настоящото производство/ са поддържали, че мястото има статут на обща част, поставените от тях материалноправни въпроси са насочени към изместване на правния спор и приемане на нещо различно от това, което самите страни са поддържали в хода на производството пред инстанциите по същество. Такива въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Петият въпрос е свързан с валидността на завещанието, от което черпи права Р. Т.. Както бе посочено по-горе в настоящото определение, завещанието не е било оспорено в срока по чл.143, ал.3 от ГПК, затова и поставеният в настоящото производство въпрос за неговата валидност не е определящ за изхода на делото и следователно – не е сред въпросите по чл.280, ал.1 от ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване. Освен това – съдебните решения, на които се позовават жалбоподателите, разглеждат въпроса за нищожността на завещание, с което се вменява насрещно задължение на лицето, което ще се ползва от него. Процесното завещание не съдържа елемент на възмездност, а само мотив за извършването му, следователно към него не може да се отнесе посочената практика на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №976 от 18.07.2011г. по гр.д.№688/11г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: