О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 922/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Инженерингова компания сити газ” ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адв. И. И. против определение № 22/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 399/2017 г. на Апелативен съд Пловдив.
Ответникът по жалбата – ГАМ ХИЙТ СПОЛ С.Р.О. (G. A. M. Heat spol s.r.o.), [населено място], Чешка република, изразява становище за недопустимост на частната жалба, както и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Правно необосновано е разбирането на ответната страна за недопустимост на касационния контрол, поради липса на изложение на касационните основания. След като определението за разноските е постановено за първи път от въззивният – Пловдивски апелативен съд, то производството както е отбелязано и по-горе се квалифицира по чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК / в този смисъл и т.24 ТРОСГТК № 6/12г. /.
С определението, предмет на обжалване, състав на пловдивски апелативен съд е допълнил своето определение № 310/21.07.2017 г., постановено по ч.т.д. № 399/2017 г., като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответното дружество направените от последното разноски за прекратеното производство по делото с определение №310/17г. по ч.т.д. №399817г. на ПАС . За да постанови този резултат, решаващият въззивен състав е приел, че по адресираната до Окръжен съд Стара Загора молба вх. № 10141/14.08.2017 г. за присъждане на разноски, подадена от чешкото дружество, липсва произнасяне предвид факта, че постановеното по нея определение № 210/14.02.2018 г. по т.д. № 243/2016 г. по описа на СтЗОС е обезсилено като недопустимо с определение № 255/18.06.2018 г. по в.ч.т.д. № 304/2018 г. на ПАС и последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 453/07.11.2018 г. по ч.т.д. № 2229/2018 г. на ВКС, I т.о. Прието е, че молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК и че компетентен да я разгледа е именно съставът, постановил определение № 310/21.07.2017 г. по ч.т.д. № 399/2017 г., с което е отменено определение № 628/01.06.2017 г. по т.д. № 243/2016 г. на СтЗОС и производството по това дело е прекратено. Определението на ПАС не е допуснато до касационно обжалване с определение № 18/11.01.2018 г. по ч.т.д. № 2942/2017 г. на ВКС, I т.о. По същество въззивният съд е намерил молбата за основателна, поради наличието на всички предпоставки за уважаването й – договор за правна защита и съдействие от 17.01.2017 г. между ответното дружество и адвокатско дружество „Р.“, два броя фактури и отчет по сметка, от които се установява, че сумите 8880.80 евро /адвокатско възнаграждение/ и 550.00 евро /хонорар за преводачески услуги/ са заплатени реално, както и списък с разноски по чл. 80 ГПК с левовата им равностойност – съответно 17211.30 лв. и 1075.71 лв. За основателно е счетено и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца и настоящ жалбоподател, с оглед на което в тежест на последния са присъдени разноски в размер на 11575.71 лв.
Частният жалбоподател поддържа неправилност на атакуваното определение, като твърди нередовност на молбата от 14.08.2017 г., поради подаването й преди началото на „срока за обжалване“ с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Алтернативно, претендира допълнително намаляване на възнаграждението, поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното определение, поради неподаване на молба за допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В процесуалния закон е предвидена санкция за страната единствено при извършване на процесуални действия след изтичане на установените срокове /чл. 64, ал. 1 ГПК/. Извършването на процесуалното действие преди формалното начало на срока не е основание за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК / В този смисъл и формираната трайна практика на ВКС – напр. определение № 77/14.03.2014 г. по т.д. № 1377/2013 г. на ВКС, II т.о. и определение № 78/13.02.2018 г. по ч.т.д. № 3114/2017 г. на ВКС, I т.о./
В разглеждания случай, препис от определение № 310/21.07.2017 г., постановено по ч.т.д. № 399/2017 г. на Апелативен съд Пловдив, е връчен на молителя 24.08.2017 г., като срокът за подаване на молба за допълването му в частта за разноските изтича на 31.08.2017 г. Молба с вх. № 10141 е депозирана на 14.08.2017 г. пред Окръжен съд Стара Загора. Същият не е компетентен да разгледа молбата, доколкото компетентен да се произнесе по нея е съдът, постановил окончателното определение по същество за прекратяване на делото – извод, който следва от нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато молбата е подадена в друг съд в срока / И в този смисъл е налице формирана трайна практика на ВКС – напр. определение № 409/12.10.2018 г. по ч.т.д. № 782/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение № 56/17.07.2013 г. по т.д. № 1201/2011 г. на ВКС, I т.о./.
Не се констатират процесуални нарушения, свързани с надлежното сезиране на Апелативен съд Пловдив за произнасяне по адресирана до друг съд молба. С молба вх. № 9109/19.11.2018 г. по вх. рег. на Апелативен съд Пловдив молителят ГАМ ХИЙТ СПОЛ С.Р.О. (G. A. M. Heat spol s.r.o.), [населено място], Чешка република, сезира компетентния съд с искане за администриране на молба вх. № 10141/14.08.2017 г. В изпълнение на правомощията си по чл. 118, ал. 2 ГПК с разпореждане от 19.11.2018 г. по ч.т.д. № 399/2017 г., обективирано върху молбата, съдията докладчик е изискал от Окръжен съд Стара Загора цялата преписка по делото, след което въззивният състав се е произнесъл по направените в срок искания за присъждане на разноски в прекратеното производство.
По съществото на спора, решаващият въззивен състав е приложил правилно процесуалния закон като е съобразил напълно разрешенията, дадени с т. 1 на ТР ОСГТК № 6 от 06.11.2013 г., съгласно които само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а когато заплащането се извършва по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Молителят е релевирал своевременно доказателства за тези обстоятелства, което съставлява и доказване на претенцията.
Възражението за прекомерност е неоснователно. Материалният интерес по делото е в размер на 228,847 евро или 447,636.17 лева, което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обуславя минимално адвокатско възнаграждение в размер на 10482.72 лв. Решаващият въззивен състав е съобразил вида на осъществената адвокатска защита и обстоятелството, че не са провеждани открити съдебни заседания, като основателно е намалил възнаграждението от поисканите 17211.30 лв. до 10500 лв. Настоящият състав не намира, че са налице предпоставки за допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 22/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 399/2017 г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: