4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
С., 4.05. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 205/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно определение № 14680 от 15.12.2009 год. по ч. гр. дело № 11200/2009 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.01.2009 год. по гр. дело № 37035/2008 год. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя за признаване неистинността на конкурсна документация за приватизация на [фирма] в частта, че „на основание решение на Поземлена комисия [населено място] № 686/20.04.1993 г. се възстановява в реални граници нива от 4000 кв. м, която попада в парцел на [фирма] и реално земята на „Прогрес” се намалява от 9100 кв. м на 5100 кв. м”
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че посочената част от конкурсната документация за приватизацията на дружеството, касаеща решение на Поземлена комисия [населено място] е неистински, засяга техни права и това определя правния им интерес от предявения иск. Позовава се решение по гр. дело № 1137/2002 г. на ВКС по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.); решение по гр. дело № 286/1999 год. на ВКС по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) и решение по гр. дело № 1367/2001 год. на ВКС по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците Столичен общински съвет и Столична общинска агенция за приватизация не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че искането на жалбоподателя да се установи неистинността досежно записване в конкурсна документация е недопустимо. Прието е, че фактически ищецът оспорва истинността на решение на Поземлена комисия, с характер на официален свидетелстващ документ, с чиято доказателствена сила ответниците – Столичен общински съвет и Столична общинска агенция за приватизация са се съобрази при приватизацията на дружеството, без да е обоснован правен интерес от иска.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за правния интерес да се установи чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, /3/ ГПК отм.) неистиността на документ.
В исковата молба жалбоподателят е твърдял, че против лицето въведено във владение на имота реституиран с решение на Поземлената комисия [населено място] № 686/20.04.1993 год. е провел ревандикационен иск за 4000 кв. м, който бил отхвърлен. Изложено е, че такова решение за реституция на 4 декара Поземлената комисия не е постановявала, затова приложеното ксерокопие в Конкурсната документация при приватизацията на дружеството било „фалшификат”, а върху тези 4 декара земя се намират дълготрайни материални активи на дружеството. При тези обстоятелства е поискал да се признае по отношение дружеството неистинността на записването в конкурсната документация за приватизация на дружеството, „че на основание решение на Поземлена комисия [населено място] № 686/20.04.1993 год. се възстановява в реални граници нива от 4000 кв. м, която попада в парцел на [фирма] и реално се намалява замята на дружеството от 9100 кв. м на 5100 кв. м.”.
Представената съдебна практика по приложението на чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 124, ал. 4 ГПК, не влиза в противоречие с извода на съда, че установителният иск по чл.124, ал. 4 ГПК е допустим, когато съществува правен интерес от установяване истинността или неистинността на документ.
В случая жалбоподателят е поискал да се установи неистиността на извършено записване в конкурсна документация, относно описана недвижима собственост на приватизираното дружество. В тази част, с оглед съдържанието на документацията, правната му характеристика е на частен свидетелстващ документ, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до неговата автентичност, че писменото изявление е на лицето, което се сочи като негов автор, в случая съответния орган – Столична общинска агенция за приватизация, издал записването. Записването не се ползва с обвързваща ищеца материална доказателствена сила, че удостовереното отговоря на действителното фактическо положение, затова конкурсната документация в тази й част не може да засегни права на ищеца и за него липсва правен интерес от иск за признаване неистинността на записването.
Ако се приеме, че записването има характер на официален свидетелстващ документ (решението на Поземлената комисия има такъв характер), за да се оспори истинността (верността) на материализираното изявление, че то не отговоря на действителното фактическо положение, ищецът следва да докаже, че има правен интерес да установи неистиността на този документ, защото е пропуснал срока по чл. 193 ГПК да го оспори във висящ процес, в който документа е представен. Тогава той може да предяви отделен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК и въз основа на него да спре производството по делото, по което оспорения документ е представен. Такива доказателства по делото няма.
Ако производството по делото е приключило с влязло в сила решение, основано на подправен документ, заинтересуваната страна може по наказателен ред да установи подправката (или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /чл. 97, ал. 4 ГПК отм./, когато наказателното преследване е изключено) и да иска отмяна на влязлото в сила решение по извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК (чл. 231, б.”в” ГПК/отм/).
Предвид изложеното не са установени предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14680 от 15.12.2009 год. по ч. гр. дело № 11200/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ