3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№243
София 08.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 769/2010 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г.,[населено място], срещу въззивно решение от 11.03.2010г. по гр.д. №1069 2009г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исканията му по сметки срещу съделителката Ю. П., а именно за заплащане на 1250 лева с лихви от 28.04.2009г., представляваща 1/2 ид.ч. от кредит от «У. Б.» и в частта, с която е осъден да заплати на съделителката Ю. П. сметки в размер на 2758,74 лева, представляващи половината от получен кредит по договор от 27.04.2007г. и 50686,86 лева, представляващи половината от получен кредит по договор от 01.06.2005г. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочени решения на ВКС по въпроса относно допустимостта във втората фаза на делбата да се разглеждат само претенции на съделителите, които произтичат от имотите, предмет на делбата, а не от други отношения между съделителите. Счита, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР№2/2001г., ОСГК, по отношение на приетото от съда, че поети задължения от съпруг – едноличен търговец, могат да се претендират спрямо другия съпруг. Сочи, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът за това, дали ако едноличен търговец е направил определени разходи, физическото лице, което е негов собственик, има право да претендира заплащането им, въпреки че ЕТ не е прекратен и съществува неговото търговско предприятие.
Ответникът по касация Ю. Б. П. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.10.2009г. по гр.д.№3979/2009г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлено искането за сметки на Г. Г. относно заплащане обезщетение за ползване на недвижим имот за посочен период и сума. Първоинстанционното решение е отменено в други части по отношение предавените искания за сметки и е постановено друго, с което Г. И. Г. е осъден да заплати на Ю. Б. П. суми в размер на 2758,74 лева, представляващи половината от усвоен на 27.04.2007г. кредит по договор с «П. Б.» АД и 50686,86 лева, представляващи половината от получен кредит на 01.06.2005г. от «Б.» АД. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото за делба във фазата по извършването и са бивши съпрузи. Делбата е допусната при равни квоти по отношение на имот, находящ се в[населено място], бул.”Придунавски” № 8,ет.3 и по отношение на апартамент в[населено място], ж.к.Р.-І,ул.”Л.”, № 3. Относно начина на извършване на делбата на имота между страните е постигната спогодба, одобрена от съда и предмет на производството са само предявените от съделителите сметки. Въззивният съд е приел относно тегления по време на брака и погасен от Г. кредит от общо 2499,41 лева, е използван за лични нужди от последния, поради което съделителката не дължи заплащане на половината от стойността му – 1250 лева. Приел е за установено, че по време на брака между страните, са усвоени още два кредита – от [фирма] за 109 000 лева и от [фирма]. Претенцията на Ю. П. за заплащане на половината от първия усвоен кредит /50686,86 лева/, по който тя е кредотополучател, а съделителят Г. Г. е солидарен длъжник, е основателна, тъй като сумата е теглена за рефинансиране на предходен ипотечен заем от [фирма] в размер на 33 320 лева, остатъкът от 75 680 лева е за извършване на ремонтни работи в процесния съсобствен имот на бул.Придунавски”. Впоследствие през 2007г. Ю. Г., действаща като ЕТ, е теглила кредит от друга банка в размер на 185 000 лева, с който е погасила изцяло кредита към [фирма]. Страните са солидарни длъжници като заемът е изцяло погасен от единия от тях – съделителката П.. Без значение, че кредитът е погасен от последната в качеството и на ЕТ, тъй като тя като физическо лице е изплатила задължението, по което солидарно отговарят двамата бивши съпрузи. По отношение на кредита от [фирма] в размер на общо 5000 евро, теглен от съделителката по време на брака, съдът е приел, че е погасяван само от нея по време на фактическата раздяла, а сумата по него, видно от ангажираните доказателства, е използвана за нужди на семейството. При това положение е приета за основателна претенцията за заплащане на половината част от общия размер, възлизаща на претендираните 2 758,74 лева.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по отношение на поставения въпрос относно допустимостта във втората фаза на делбата да се разглеждат само претенции на съделителите, произтичащи от имотите, предмет на делбата, но не от други отношения между съделителите. Даденото от въззивния съд решение по този въпрос не е в противоречие със соченото ППВС №7/1973г. и другите приложени в същата връзка решения на ВКС, а в съответствие с тях, тъй като е прието за установено от доказателствата, в т.ч. и счетоводната експертиза, че процесните суми касаят имотите, предмет на делбата, разходвани са за закупуване и ремонти и не произтичат от други облигационни отношения между бившите съпрузи. Поставеният въпрос относно извършеното от съделителката в качеството и на ЕТ цялостно погашение на общия със съделителя дълг към банката, не може да обуслови допускане касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 или т.3 ГПК. Позоваването на т.1,б.”б” ТР№2/2001г., ОСГК е неоснователно, тъй като поставеният въпрос не е предмет на разглеждане от това решение. Приетото с ТР, че съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които съпругът- ЕТ е поел във връзка с търговската си дейност, е неотносимо към разглеждания случай. Последният сочи, че съпругът – търговец, е погасил солидарното задължение на двамата съпрузи към банката, възникнало за семейни нужди, по време на брака им и извън търговската дейност на първия. При това положение солидарният длъжник, който е погасил цялото задължение, има право по пътя на регреса да получи от другия длъжник съответната част. Ето защо не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК, вкл. и посоченото по т.3 за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лева – възнаграждение за адвокат по договор №80569.
С оглед изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2010г. по гр.д. №1069 2009г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. Г.,[населено място], да заплати на Ю. Б. П. разноски в размер на 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.