4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 08.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1537/2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 12326/ 02.02.2015г., Н. Б. А. от [населено място] чрез адв. С. Д. А. е обжалвал определение № 986/ 20.01.2015г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 18810/2014г. Със същото е оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане от 30.04. 2014г. на Софийски районен съд по гр. д. № 19849/2013г. за връщане, поради неотстранени в срок нередовности на негова частна жалба срещу определение от 06.01.2014 г. на същия съд за връщане на исковата му молба поради недопустимост на предявения иск.
Касаторът счита атакуваното определение за неправилно, твърди, че изобщо не дължи държавна такса, моли за отмяна на същото. Представя като отделно приложение към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира следното:
Жалбата е редовна, в срок, изхожда от страна с активна процесуална легитимация и е насочена срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК като преграждащ развитието на производството съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 19849/2013г. по описа на Софийски районен съд се развива по исковата молба на Н. Б. А., уточнена с молба от 29.10.2013г., с която същият е поискал от съда да осъди областния управител на София – град да му заплати сумата от 22082, 50лв., разлика до пълния размер от 44165лв. на обезщетение, определено с решение № 777 от 30.11.2007г. на М. съвет , за отчуждаване на сънаследствен със сестра му Ц. Б. А. имот. Ищецът е твърдял , че областният управител неправилно е изплатил 1/ 2 от пълния размер на обезщетението на сестра му поради това, че същата по надлежен ред пред нотариус се била отказала междувременно от правото си на идеална част, респективно не била сред правоимащите за обезщетение за своята идеална част.
С определение от 06.01.2014г. районният съд, в т. ч. отчитайки и заявеното изрично от ищеца , че между него и областния управител не съществуват никакви граждански правоотношения, е приел, че се касае за съдебна защита срещу незаконосъобразен административен акт, която се извършва по специалния предвиден за това в АПК ред, така предявения пред него иск се явява недопустим, поради което и върнал исковата молба.
Недоволен от това определение ищецът подал частна жалба, която районният съд върнал с разпореждане от 30.06.2014г. заради непредставяне в дадения срок на доказателство за внесена държавна такса по сметката на СГС. Разпореждането за връщане по почин на същата страна става предмет на ч. гр. д. № 18810/2014г. по описа на Софийски градски съд, който го потвърждава, приемайки, че връщането и от районния съд на основание чл. 262, ал. 2 вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК е законосъобразно.
Настоящият състав намира, че с оглед на очертаните в чл. 280, ал. 1 ГПК селективни критерии за допустимост на касационното обжалване, преценката за наличието на които е в изключителна компетентност на ВКС, атакуваният съдебен акт не следва да се допуска до касация като съображенията за това са следните:
В представеното като приложение към жалбата изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който решаващият съд се е произнесъл, като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Съгласно приетото в мотивите и диспозитива по т. 1 на ТР № 1/2009г., обявено на 19.02.1010г., по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС неформулирането на въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт, без да се обсъжда наличието на останалите за това предпоставки очертани в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. ВКС може само да го редактира или уточнява, но след като такъв е изведен и формулиран от касатора. Това е така заради принципа на диспозитивното начало закрепен в чл. 6 ГПК, съгласно който предмета на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Отделно от това, за яснота на касатора, следва да се отбележи, че жалбата му не би могла да се допусне до касация и поради това, че като се позовава на противоречива практика на съдилищата, така визирайки основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК, същият не е представил копия от влезлите в сила съдебни актове , които я формират, което съгласно приетото в мотивите по т. 3 на същото ТР № 1/2009г. е достатъчно, за да се приеме, че твърдяното специално основание за допустимост на касационното обжалване не е налице.
Не са налице и основания за служебно допускане на определението до касационен контрол, тъй като не се установява вероятност същото да е нищожно или недопустимо.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 986/ 20.01.2015г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 18810/2014 г.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.