О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр.София, 19.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1606 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. И. Д., Г. П. К. , Ц. С. К., Я. А. К., В. Х. К., В. Т. П., П. А. А., С. А. Г. , Н. П. Д. Р. и Н. П. П. срещу решение № 725 от 28.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 7-ми граждански състав, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г., с което е оставено в сила решение № 7 от 14.03.2005 г. по гр.д. № 548 от 2003 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу А. И. В. и Община-гр. П. иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено, че към 1994 г. касаторите са били собственици на незастроено дворно място от около 230 кв.м., отредено за зелена площ, разположено между собствения им УПИ XVI-2107 в кв.391, ул.”М” и ПИ 1532 в кв.391 по плана на гр. П., I-ва градска част.
В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решени правни въпроси в обжалваното решение и в посочени от касаторите решения на тричленни състави на ВКС и в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВКС, което съгласно действащия към 1993 г. Закон за устройство на съдилищата /отм./ не е задължително, а служи само за ръководство на съдилищата.
В писмени отговори от 17.07.2009 г. и 08.10.2009 г. ответникът А. И. В. оспорва жалбите като недопустими и неоснователни.
Ответникът Община-гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да отхвърли предявения от касаторите иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР за установяване към 1994 г. на правото им на собственост върху част от бившия имот пл. № 7 по плана на гр. П., съдът е приел, че с нотариален акт № 9, том V по нот.д. № 1* от 1959 г. ЖСК „Х”,чийто правоприемници са касаторите по делото, е закупила и съответно е станала собственик само на онази част от бившия имот № 7, която към датата на продажбата /19.05.1959 г./ е била включена в парцели XVII и XVIII от кв.391 по плана на гр. П.. П. е, че въпреки посочената в този нотариален акт по-голяма площ на прехвърления имот от площта на горепосочените два парцела, наследодателят на ответника А не е прехвърлил на ЖСК „Х” процесната западна част от бившия имот пл. № 7 /която по силата на регулационен план на гр. П., одобрен със заповед № 628 от 11.02.1959 г. не е била включена в горепосочените два парцела, а е била отредена за разширение на улица/, тъй като недвижимият имот- предмета на сделката по този нотариален акт се индивидуализира преимуществено не с площта, а с неговите граници по регулационен план. А в случая имотът- предмет на продажбата по нотариален акт № 9 от 1959 г. е бил описан като парцели XVII и XVIII от кв.391 по плана на гр. П., а като негова западна и южна граници са посочени имоти на продавача по сделката И. К. В. , а не ул. „М”.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, от значение за правилното решаване на настоящото дело е само един от посочените от касаторите въпроси, а именно: кои са съществените индивидуализиращи белези на недвижим имот- неговите граници, определени с действащия регулационен план или площта на имота. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с известната на настоящия състав на ВКС практика на съдилищата, според която недвижим имот се индивидуализира по неговите граници, а не по площта му. Самите касатори не са посочили нито задължителна практика на ВКС, нито друга практика на съдилищата в страната, в която този въпрос да е решен по различен начин от решението му в обжалвания съдебен акт на Пловдивския окръжен съд.
Всички останали посочени от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са или фактически, а не правни /като например въпроса дали процесната част от бившия имот пл. № 7 представлява обслужваща, прилежаща площ към лицето на изградената от ЖСК „Х” сграда/ или не са от значение за изхода на спора по предявения от касаторите иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР /като например въпросите: има ли пряко отчуждително действие отреждането на част от имот за обществени мероприятия, предвидено в план от 1953 г., допустимо ли е със самия кадастрален план да се заснеме нов имот, без преди това да е съставен акт за непълноти или грешки в този план, дали заснемането на границите на имотите в кадастралния план се извършва само с оглед на материализираните граници или с оглед на правото на собственост върху тези имоти и кога се счита за приложен един регулационен план/.
Поради това не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка съчл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбите А. В. направените от него разноски за адвокат пред ВКС в размер общо 700 лв. /400 лв. разноски по първата жалба и 300 лв. разноски по втората жалба/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбите на С. И. Д., Г. П. К. , Ц. С. К., Я. А. К., В. Х. К., В. Т. П., П. А. А., С. А. Г. , Н. П. Д. Р. и Н. П. П. срещу решение № 725 от 28.04.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1* от 2005 г.
ОСЪЖДА С. И. Д., Г. П. К. , Ц. С. К., Я. А. К., В. Х. К., В. Т. П., П. А. А. и С. А. Г. чрез пълномощника им адв. Н от гр. П., бул.”Ш” № 1* ет.2 да заплатят на А. И. В. от гр. П., ул.”М” № 28 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Н. П. Д. Р. и Н. П. П. и двете от гр. П., ул.”М” № 30 да заплатят на А. И. В. от гр. П., ул.”М” № 28 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.