О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 210/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ж. Т. А. и Х. К. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 223/ 07.07.2009 г. по гр.д. № 173/ 2009 г., допълнено с решение по същото дело № 223 от 22.10.2009 г. С посочените решения е оставено в сила решение на Старозагорски районен съд по гр.д. № 205/ 2008 г., с което е обявена (поради привидност на сделката) нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 13.12.2006 г. между А. П. Б., М. Н. Р. и К. Н. Д. като продавачи и Ж. А. Т. като продавач, като е отхвърлено искането за отмяна на нотариалния акт, в който сделката е оформена и касаторите са осъдени да заплатят на ищците разноските в производството пред двете инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си в отклонение от практиката на ВКС, но не е формулиран конкретен процесуален или материалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с цитираните в изложението съдебни решения. Направени са и доводи, че съдът не се произнесъл по доводите на Х. Т. , че същата се явява собственик при условията на съпружеска имуществена общност на имота, който е продаден с процесния договор и че като такава не е подписала обратното споразумение. Жалбоподателите считат, че произнасянето по този въпрос от страна на ВКС е наложително с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответниците по касация – А. П. Б., М. Н. Р. и К. Н. Д. – не вземат становище по жалбата.
Не взема становище по жалбата и третото лице – помагач „В” ООД.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения и определения на ВКС разглеждат различни процесуални и материалноправни въпроси, като касаторите не са посочили кой точно от тези въпроси е релевантен за настоящето производство и в какво се състои противоречието между решението на въззивния съд, което обжалват и практиката на ВКС. Съдът няма право (извън хипотезите на нищожност и недопустимост на въззивното решение) сам да формулира такива въпроси и след като те не са посочени от касаторите, то не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касателно въпросът обвързан ли е съпругът, който не е страна по сделката, но е придобил от нея вещни права при условията на съпружеска общност, от обратното писмо, дадено от другия съпруг при сключване на сделката. Този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако по разглеждането му е създадена неправилна съдебна практика, или ако се налага осъвременяване на практиката, или ако поради неяснота и непълнота в закона се налага създаване на съдебна практика по него. Визираните предпоставки не са налице. По въпроса за положението на съпруга, който не е страна по сделката, но придобива вещни права от нея съгласно чл.19 от СК от 1985 г. (отм.), материалните закони са пълни и ясни. Неучастващият в договора за продажба на една вещ съпруг придобива вещните права, които съгласно волята на договарящите биват прехвърляни на другия съпруг (като купувач) по силата на закона. Съпругът, който не е участвал във формирането на волята и изявата й при сключване на договора, не може да твърди, че е опорочена волята му (тъй като нито е участвал в договарянето, нито е изявявал воля) или да атакува волеизявленията на продавачите. Той е легитимиран да участва в процеса за установяване на валидността на сделката поради това, че резултатът от този процес засяга и неговите права (той има общи права със съпруга-участник в сделката, когато съгласно договора последният придобива вещи). Но това не прави съпруга, който при сключване на договора не е изявил воля, страна по сделката. Съответно за валидността на облигационното задължение се съди само с оглед волята на участвалия при извършването на сделката съпруг, респективно обратното писмо за установяване на симулативността на сделката е достатъчно да изхожда от него. Съпругът, който не е страна по сделката, не може да възразява, че не е давал такова писмо, тъй като наличието на обратно писмо за установяване на симулацията се изисква само от страните по сделката, а не и от трети лица. По въпроса няма данни за неправилна съдебна практика или за необходимост от създаване или осъвременяване на практиката, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и на това основание.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на соченото от касаторите въззивно решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 223/ 07.07.2009 г. по гр.д. № 173/ 2009 г. и на допълнително решение по същото дело № 223 от 22.10.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: