О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 26.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1037 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. К. В. чрез адвокат Б срещу решение № 106/22.04.2009 г. на Л. окръжен съд /ЛОС/ по в.гр.д. № 48/2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение на Л. районен съд /ЛРС/, уважаващо иск срещу касатора за сумата 2000 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а по същество и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира неправилно разрешени въпроси от ЛОС, които са от значение за „точното и еднакво приложение на разпоредбите на ЗЗД”.
Ответниците по жалбата не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ЛРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД от В. П. И. срещу В. К. В. за сумата 2000 лв. главница и 360.35 мораторна лихва – договорена цена на прехвърлени дружествени дялове. В хода на процеса ищецът е починал и на негово място като ищци са конституирани неговите наследници.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, като ги е квалифицирал по чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД. ЛОС е оставил в сила първоинстанционното решение досежно претендираната главница от 2000 лв., а е отменил решението касателно иска по чл.86 ЗЗД, като е постановил друго, отхвърлящо този иск, поради липсата на покана за договореното плащане и поставяне в забава за същото. ЛОС е приел, че между страните е бил сключен договор от 16.02.2006 г. за прехвърляне на дружествени дялове по смисъла на чл.129 ТЗ, като страните са договорили продажна цена в размер на 2000 лв., която именно е предмет на предявената претенция, тъй като се твърди, че плащане не е извършено.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си за допускане на касационно обжалване не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага доводи за неправилно, според него, тълкуване на сключения договор между страните, неправилно приложени разпоредби на ЗЗД и необходимост от посочване от ВКС на съдържанието на договорите за покупко-продажби. Тези доводи са изложени в пет пункта. Така изложените доводи не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не навеждат към основанията на въззивният съд да уважи претенциите срещу настоящия касатор, нито съответстват на възраженията на самия касатор в първоинстанционното и въззивно производство. Спорът между страните е бил не досежно размера на дружествените дялове или формата и съдържанието на сключения договор, а само доежно изпълнението на поетото договорено задължение за заплащане на договорената между страните цена от 2000 лв. Именно поради това искът е предявен по чл.79 ал.1 ЗЗД, така е квалифициран и от съдилищата. Щом това е така, развитите доводи от касатора не могат да бъдат преценени като формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Никакви доводи не са изложени и за наличие на някои от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ето защо и с оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ЛОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106/ 22.04.2009 г. на Л. окръжен съд по в.гр.д. № 48/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.