О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №105/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. на земеделието и храните срещу решение № 131 от 02.10.2008г. по гр.д.886/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.12.2003г. по гр.д.1220/02г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от Е. “М” – с. К. против касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, като са отхвърлени исковете с правно основание 82 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД вр. чл.24, ал.1 ЗДДС вр. чл.35,ал.3 и чл.75, ал.1 ППЗДДС и иска по чл. 86 ЗЗД над сумата 1716.33лв. до пълният предявен размер от 9938.45лв.
Ответникът по касация – Е. “ М. П. – Е. -3” – с. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Третото лице помагач на страната на ответника – на земеделието и храните – гр. София – “З” А. – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, след провеждане на производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е поддържал, че въззивното решение било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Разгледани са установените, според страната факти по спора, в контекста на поддържаната от нея защитна теза в процеса и е посочено, че САС не е обсъдил събраните доказателства с оглед направения от него решаващ извод за основателност на претенциите. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен, респ.процесуалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Твърденията и развитите доводи свързани с неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 02.10.2008г. по гр.д.886/08г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: