Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 12.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4151 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Василка П. Л. и С. И. Б. срещу въззивно решение № 517 /25.01.2013 г. по възз. гр.д. № 959 /2012 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3656 /29.08.2012 г. по гр.д. № 1101 /2011 г. по описа на Разложкия районен съд, с което е отхвърлен искът на Василка П. Л. и С. И. Б. срещу И. Е. П. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици общо на 363 /554 ид.ч. от УПИ VІІ-203 (седем за имот двеста и три), в кв. 18 по плана на [населено място] от 1990 г., целият с площ 554 кв.м. при посочени съседи и жалбоподателите са осъдени за разноски.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна И. Е. П. оспорва допустимостта на касационната жалба с твърдения, че цената на установителния иск за собственост, определена от самите жалбоподатели – ищци, е 2 015.96 лева, излага и евентуални доводи, с които оспорва и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира довода, че касационната жалба е недопустима, за основателен.
В исковата си молба ищците са определили цената на предявения иск с посочено от тях правно основание чл.124,ал.1 ГПК в размер на 2 015.96 лева.
Разгледаният установителен иск за собственост на идеална част от дворно място (без постройките в него) е оценяем и цената му съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК съответства на данъчната оценка на съответната идеална част на недвижимия имот – дворно място.
Ищците са представили удостоверение за данъчната оценка (л. 13), от която е видно, че оценката на цялото дворно място е в размер на 3 076.70 лева, съответно данъчната оценка на 363 /554 ид.ч. от дворното място е в размер на 2 015.96 лева, на колкото са я определили и ищците, който е по-нисък от размера 5 000 лева, определен с правилото на чл.280,ал.2 ГПК.
Съгласно правилото на чл.70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
Съгласно правилото на чл.280,ал.2 70 от ГПК в действащата му редакция (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. .
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът в това производство не претендира разноски, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Василка П. Л. и С. И. Б. срещу въззивно решение № 517 /25.01.2013 г. по възз. гр.д. № 959 /20112 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.