3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С., 01,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т. дело 1258/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане от 08.11.2012г. по гр.д. 609/10 на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е върнал касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1033/29.12.2010г. по гр.д. №609/10г. по описа на същия съд. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на касационната жалба- не е внесена в срок дължимата за инстанционния контрол държавна такса, а и определението, с което се оставя без уважение искането на жалбоподателя по чл.64,ал.2 ГПК е влязло в сила, като необжалвано, поради което извършените процесуални действия са ирелевантни.
Частната жалба е неоснователна.
Дружеството – жалбоподател е подало касационна жалба против постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр.д. №609/10г. , оставена без движение с указания да бъде внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС. Съобщение за така дадените указания е било получено от упълномощения от И. Х. – адвокат Х. на 26.01.2011г., като Х., видно от приложеното удостоверение е и едноличен собственик на капитала на дружеството и освен това до вписването на новия управител е бил и негов управител. На 04.05. 2011г. е постъпила молба от К. А./ вписан като управител на дружеството на 28.02.2011/, който е искал от съда възстановяване на срока за отстраняване нередовността на касационната жалба, като е посочил, че било сменено представителството на едноличното дружество,поради което съдът следвало повторно да извърши уведомяване за отстраняване на недостатъците на жалбата, въпреки, заявеното от него, че е узнал за указанията на 04.05.2011г. Тази молба, с оглед петитума си и титулната си част е квалифицирана от съда по чл.64, ал.2 ГПК, така и е разгледана от въззивния съд и оставена без уважение с определение №2312 от 13.12.2011г., постановено по делото.Постъпилата жалба срещу това определение също е била оставена без движение за внасяне на държавна такса. Вместо да отстрани констатирания недостатък, страната е подала „заявление”, с което е поддържала, че постановено определение по чл.66 ГПК било такова по чл.253 ГПК и съдът следвало сам да го отмени. Съдът отново е изпратил съобщение, като по този начин е дал нов срок за отстраняване недостатъците на жалбата. Страната отново е заявила, че жалбата й е била по чл.253 ГПК, като е развила съображения, че едва след като САС се произнесе щяло да има годен за обжалване пред ВКС акт.Съдът е дал още една възможност с разпореждане от 13.02.2012г., с която е пояснил характера на постановеното от него определение и реда, по който следва върху същото да бъде упражнен инстанционен контрол. Със заявление от 07.03.2012г. страната е продължила да поддържа вече изложеното относно това, че указанията на съда за внасяне на държавна такса били неправилни, а жалбата била по чл.253 ГПК. При тези фактически данни, въззивният съд правилно е разпоредил връщането на подадената касационна жалба в резултат на изричното искане за нейното администриране. След като е било проведено валидно производство по чл.285 ГПК, връчено надлежно съобщение, като ирелевантни за редовността му са развитите оплаквания на страната, че промяната на управителя, води до извод за нередовност на връчване на съобщението на едноличния собственик на дружеството,който освен това е бил и негов управител до вписване на новите обстоятелства в Търговския регистър на 28.02.2011г. Извън това и новият управител, с молбата си от 04.05.2011г. е заявил, че е узнал за указанията на съда на същата дата, но към този момент / или в седмичен срок/, таксата от 30 лв. не е била внесена. Същата е внесена на 13.09.2011г. т.е. извън указания срок и при висящо производство по чл.64, ал.2 ГПК. Т.е. нейното внасяне, както правилно е приел въззивният съд, би имало значение в тази хипотеза само ако бъде уважена молбата по чл.64 ГПК. След като срокът за отстраняване нередовността на касационната жалба не е бил възстановен, то следва да се приеме, че недостатъка не е отстранен в срока по чл.285 ГПК Или с постановяване на обжалваното разпореждане, съставът на Софийски апелативен съд не е нарушил закона, поради което същото следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното правно необосновани са развитите доводи относно нередовност на уведомяването на страната за указанията на съда за внасяне на държавна такса за касационно обжалване, а и след подадената и разгледана молба по чл.64 ГПК, се налага извод, че жалбоподателят също е считал срока за пропуснат, поради което изрично е искал неговото възстановяване – вж. молба №3573 от 04.05.2011г. Ирелевантни за настоящето производство са изложените доводи на страната, свързани с производството по чл.64 ГПК, тъй като това производство е приключило с определение, което е влязло в сила и след като жалбоподателят не е упражнил правото си да инициира надлежно инстанционен контрол върху този акт, въпреки указанията на съда, следва да търпи неговите правни последици.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 08.11.2012г. по гр.д. 609/10 на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: