О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 01.04. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3113 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], приподписана от С. А. – юрист при [община], срещу решение № 209/18.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.гр.д. № 296/2013 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, необоснованост и нищожност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор и допълнение към него.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е предявен иск по чл.270 ал.2 ГПК от [община] – [населено място] за прогласяване нищожност на решение № 397/20.07.2011 г. по в.т.д. № 611/2011 г. на П.. С това решение на П. е отменено решение на ПОС и е постановено друго решение, осъждащо [община] да заплати на [фирма] 36835.82 лв. – остатък от дължимо плащане по договор № 99/22.08.2007 г. за СМР на обект СОУ „П. Р. С.”, [населено място] и мораторна лихва от 12270.72 лв. със законните последици. Искът за прогласяване нищожност на решение № 397/20.07.2011 г. по в.т.д. № 611/2011 г. на П. е отхвърлен от ПОС. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение П. е приел, че са неоснователни твърденията за липса на мотиви в решението на П., с което ищецът поддържа нищожност на същото. Според П. в процесното решение съдът /П./ е изложил мотиви и е преценил мотивите на първоинстанционния съд, както и всички относими обстоятелства във връзка със спора между страните, тези мотиви са ясни, напълно разбираеми, посочени са исканията и възраженията на страните, преценени са изводите за доказателствата и правните изводи на първоинстанционния съд. Твърдението, че не са изложени надлежни мотиви от гледна точка на самия ищец и по негова преценка, не е основание да се приеме, че са изложени мотиви по неповдигнат спор или липса на мотиви, респ. нищожност на решение № 397/20.07.2011 г. по в.т.д. № 611/2011 г. на П., което не е допуснато до касационен контрол. Според П. твърдяното противоречие на постановено решение със събрани доказателства не може да обоснове нищожност на решението, ако е налице, представлява неправилност на същото. Не е налице и постановяване на решението извън правораздавателната компетентност на съда, тъй като то е постановено от П. като въззивна инстанция, след надлежно сезиране с две въззивни жалби.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а иска произнасяне от ВКС „при допуснати от по-долната инстанция по конкретно дело нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение – съществен порок, който води до неговата необоснованост”. В допълнението си касаторът излага твърдения и доводи за нищожност на решение № 397 на П., които не са преценени правилно и в съответствие с истината, както повелява чл.121 ал.2 от Конституцията.
Изложените доводи на касатора не само не формулират въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, но и не навеждат на вероятна недопустимост или нищожност на въззивното решение, за които ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези доводи изразяват становището на касатора по спора и липсата на съвпадение на неговата преценка с тази на изложените съображения на съда не е основание да се приеме липса на мотиви при изложени такива, нито нищожност или недопустимост на постановеното по спора решение. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на постановеното решение са оплаквания по чл.281 т.3 ГПК, не мотивират основание по чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничението на основанията в чл.280 и чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Касаторът не приема крайния резултат от спора по решение № 397 на П. – предмет на иска му по чл.270 ал.2 ГПК и решение № 209/18.04.2013 г. на П. – предмет на касационната жалба, но това не е основание за недопустимост или нищожност на един съдебен акт по смисъла на чл.270 ал.2 ГПК, нито е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. При липса на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма основание за обсъждане на доводи за допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 1500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209/18.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 296/2013 г.
ОСЪЖДА [община] – [населено място], площад „О.” № 3 ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [улица] сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.