2
гр. д. № 220/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 244
София, 10.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 220/2012 г.
Производството е по чл. 286 , ал. 2 ГПК.
Х. Й. С., С. Г. Г. и Г. Й. Г. са подали частна касационна жалба срещу определение № 101 от 05.03.2012 г. по ч. гр. д. № 180/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 898/2011 г. на Плевенски окръжен съд, като недопустима по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК.
К. довод е за неправилно прилагане нормата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100/2010 г. Твърдят, че производството е било висящо към момента на влизане в сила изменението на нормата, поради което е следвало да се приложи първоначалната редакция на нормата при преценка за допустимостта на жалбата. Обосновават довода с твърдението, че висящи производства по смисъла на § 25 от ПЗР на ГПК са тези, които са образувани преди влизане в сила изменението на нормата и е без значение пред коя инстанция са висящи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Позоваването на разпоредбата на § 25 от ПЗР към ЗИД на ГПК е некоректно. Същата е приета със Закона за изменението и допълнението на ГПК (ДВ бр. 100, от 21.12.2012 г.) и повелява, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. С това изменение на закона е прието изменението и на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която въвежда ограничение за касационна проверка на въззивните решения, които имат за предмет искове с цена под 5000 лв.
Не намира опора в закона касационният довод, че производството е било висящо към момента на влизане в сила изменението нормата. Производството е висящо пред този съд, който е сезиран с искане за разглеждането му и висящността продължава до произнасянето на съда със съответния съдебен акт. Така предявяването на иска чрез подаване на искова молба до съда има различни процесуални и материалноправни последици. Една от процесуалните последици е висящо дело между страните пред сезирания съд. Висящността на делото пред този съд продължава до влизане в сила на постановеното от него решение. Делото става висящо пред по-горен съд само след подаване на въззивна или касационна жалба. Това е израз на деволутивния ефект на редовната и своевременно подадена жалбата – пренася делото от първоинстанционния на въззивния, а в случая от въззивния на касационния съд.
Касационната жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 898/2011 г. на Плевенски окръжен съд е подадена на 17.01.2012 г. и от тази дата производството е висящо пред ВКС. Към тази дата е в сила изменението на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК, поради което правилно съдът е провел проверка за допустимостта й съобразно визираното в нормата.
Не се установи да е допуснато нарушение на процесуалния закон при постановяване обжалваното определение, поради което касационната жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а определението на ВКС потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 05.03.2012 г. по ч. гр. д. № 180/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: