2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 13. юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 876 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 250, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
С молба с вх. № 3932/25.04.2019 г. жалбоподателят-ищец по делото И. А. К. (чрез пълномощника си адв. А. Ж.) иска допълване на постановеното по настоящото частно гр. дело, определение № 153/26.03.2019 г., чрез разглеждане и администриране на негови искови претенции, заявени с подадена от него молба (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 11212/17.10.2017 г. Молителят поддържа, че с раздели ІІІ, ІV и V от тази молба е предявил искове, които ВКС не е разгледал и администрирал.
Молбата е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Непълен съдебен акт, по смисъла на чл. 250 от ГПК, е налице, когато произнасянето на съда не обхваща целия предмет на съответното производство – липсва както формирана, така и изразена воля по част от искането на страната, с което е сезиран съдът.
Определение № 153/26.03.2019 г., чието допълване иска молителят, е постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и с него не е допуснато касационното обжалване на определение № 910/21.12.2017 г. по възз. частно гр. дело № 623/2017 г. на Врачанския окръжен съд (ВОС), с което е потвърдено определение № 1787/21.09.2017 г. по гр. дело № 2077/2017 г. на Врачанския районен съд (ВРС), с което е върната исковата молба на молителя-жалбоподател, с която са предявени искове по чл. 49 от ЗЗД срещу Мездренския районен съд (МРС) за обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди от действия, непопадащи в обхвата на ЗОДОВ, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело № 2077/2017 г. на ВРС.
С частната си касационна жалба (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 1505/14.02.2019 г. молителят-жалбоподател е обжалвал изцяло въззивното определение № 910/21.12.2017 г. на ВОС и като не е допуснал касационното обжалване на същото изцяло, с определението си с № 153/26.03.2019 г. настоящият съдебен състав на ВКС се е произнесъл по цялото искане на молителя-жалбоподател, по смисъла на чл. 250 от ГПК (непълен съдебен акт в случая би бил налице, ако съдът беше приел, че с частната касационна жалба е обжалвана само част от въззивното определение и се беше произнесъл чрез недопускане на касационното обжалване само на такава част от него).
Само предвид горните съображения, молбата за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на определение № 153/26.03.2019 г., е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Отделно от горното, както в рамките на частното касационно производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, а още по-малко – в настоящото производство по чл. 250 от ГПК, не е от компетентността на ВКС да разглежда и администрира искови претенции, респ. – искови молби, каквото е искането на молителя в случая. Компетентен за това е съответният първоинстанционен (районен или окръжен) съд. Молбата си (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 11212/17.10.2017 г. молителят в случая е адресирал чрез първоинстанционния по настоящото дело ВРС до ВКС, като я е подал след постановяването на прекратителното първоинстанционно определение № 1787/21.09.2017 г., което – потвърдено с недопуснатото до касационно обжалване въззивно определение, е влязло в сила. При това положение, дори раздели ІІІ, ІV и V от тази молба да имат характера на нова искова молба (каквито са твърденията на молителя в настоящото производство по чл. 250 от ГПК), то предявените с нея искове не биха могли да бъдат разгледани в рамките на настоящото дело, производството, по което вече е прекратено с влязло в сила определение.
С оглед на това, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния ВРС, който следва да извърши преценка дали подадената от молителя молба (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 11212/17.10.2017 г., действително има характера на нова искова молба, и ако това е така – да разпореди образуването на ново гражданско дело по нея, респ. – да я изпрати на компетентния за това съд, ако прецени, че съгласно правилата на родовата подсъдност, предявените с нея искове не са му подсъдни.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. К. за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на определение № 153/26.03.2019 г., постановеното по настоящото частно гр. дело № 876/2019 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, чрез разглеждане и администриране на негови искови претенции, заявени с подадена от него молба (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 11212/17.10.2017 г.
Връща делото на Врачанския районен съд за извършване на преценка и евентуално администриране на подадената от И. А. К., молба (наименована „заявление-жалба-иск“) с вх. № 11212/17.10.2017 г., съгласно изложеното в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: