О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 14.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1270/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадени са две молби съответно от А. С. П. чрез неговия пълномощник адв. П. Д. и от Р. С. А. чрез нейния пълномощник адв. И. Д. за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба на П. И. И..
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна от П. И. чрез нейния пълномощник адв. Д. Д., в който се изразява становище, че молбите за изменение на определението в частта за разноските са недопустими, тъй като молителите не са представили своевременно списък с разноските по чл. 80 ГПК, а при условията на евентуалност – че същите са неоснователни. Възразява и срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбите за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските са подадени в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни.
Производството по гр.д. № 1270/2017 г. по описа на ВКС, І г.о., е образувано по три касационни жалби, подадени от А. С. П., Р. С. А. и П. И. И. против решение № 1289 от 17.10.2016 г. по в.гр.д. № 1568/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 38 от 10.01.2017 г. Жалбоподателите А. П. и Р. А. са атакували същото в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите по сметки между съделителите. Жалбоподателката П. И. е обжалвала въззивното решение в частта, с която допуснатият до делба самостоятелен обект с идентификатор 56784.522.139.1.2 е изнесен на публична продан.
А. С. П. чрез своя процесуален представител адв. М. Д. е подал отговор на касационната жалба на П. И., в който е изразено становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, и е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. Към същия са приложени Пълномощно и Договор за правна помощ от 06.02.2017 г., сключен между адв. Д. и А. П., видно от който за изготвяне на отговор на касационната жалба е било договорено и заплатено от А. П. адвокатско възнаграждение в размер на 2 450 лв. Към отговора е приложен и списък по чл. 80 ГПК.
Аналогични обстоятелства се установяват и по отношение на молителката Р. А.. Тя е подала отговор на касационната жалба на П. И., в който е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето му. Към отговора за приложени Пълномощно и Договор за правна помощ от 03.02.2017 г., сключен с адв. И. Д., видно от който за изготвяне на отговора е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 450 лв. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С определение № 7 от 09.01.2018 г. по гр.д. № 1270/2017 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадените против него три касационни жалби. Поради това е прието, че разноски във връзка с подадените касационни жалби не се дължат. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски, които страните са направили за защита по касационната жалба на насрещната страна, дължими на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
В случая всеки от двамата молители като ответници по подадената от П. И. И. касационна жалба е направил разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 2 450 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са представени и надлежни писмени доказателства, че тези разноски са действително сторени.
Предвид изложеното, налице предпоставките на чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като П. И. И. следва да бъде осъдена да заплати на А. С. П. и на Р. С. А. по 2 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на подадената от П. И. касационна жалба.
Искането за присъждане на разноски за всеки от двамата молители за настоящото производство е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК е несамостоятелно, поради което за него разноски не се дължат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 7 от 09.01.2018 г. по гр.д. № 1270/2017 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА П. И. И. да заплати на А. С. П. и на Р. С. А. по 2 450 лв./ две хиляди четиристотин и петдесет лв./ на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от П. И. И..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на А. С. П. и на Р. С. А. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв. на всеки от тях за настоящото производство по чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: