О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 14.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4192/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3878/26.07.2018г.,подадена от Л. С. Т.,чрез пълномощника й адвокат П. П.,против решение №167/04.06.2018г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2/2018г. по описа на съда,с което отменя решение 19/31.10.2017г. по гр.д. 69/2017г. на Трънски районен съд в частта с която,по иска на Б. Н. С. и М. Б. С. е признато за установено по отношение на Л. С. Т., че Б. и М. С. са собственици, в режим на СИО, на 90 кв.м., попадащи в южната част на имота им ПИ № ****, включени графично в ПИ с №. ****, обозначен като собственост на Л. С. Т., съгласно нотариален акт за собственост върху имот по наследство и давностно владение №. 112, том, I, рег. № 545, дело № 110 от 12.08.2011г. които 90 кв.м. са заключени между буквите А-Б-И-Й-В-Г-А на приложената по СТЕ скица и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Л. С. Т., че Б. Н. С. и М. Б. С. са собственици на основание давностно владение в режим на СИО,на следния недвижим имот с площ от 90 кв.м., защриховани в червено на приподписаната и от настоящия състав на съда скица на страница 5 /пет/ от съдебно техническата експертиза на в.л. А.Ц. (л. 161 от делото на ТРС), заключени на скицата между буквите А-Б-В-Г-А, находящи се в южната част на недвижимият имот, описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност с № 170, том I, дело 222/1985г. на Б. М.- районен съдия в [населено място], съставляващ ПИ с пл. № **** съгласно скица – проект от (м. 07.2016г.) за попълване на строителен полигон на [населено място], общ. Трън, обл. П. на л. 25 от делото на ТРС, които 90 кв.м. неправилно са били включени графично в имот: ПИ с пл. № **** по скица – проект от (м. 07.2010г.) за попълване на строителен полигон на [населено място], общ. Трън, обл. П. на л. 88 от делото на ТРС, съгласно нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение и наследство с № 112, том I, рег. № 545, дело № 110/2011г. на В. М., изпълняващ функциите на съдия по вписванията, изпълняващ функциите на нотариус по заместване към Районен съд – [населено място].,като потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Община гр.Трън,чрез пълномощника си адвокат М. С. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че по предявения иск за собственост ищците са твърдели,че са владели описания в нотариалния акт имот и че спорните 90 кв.м са част от този имот,както и че владението ми е продължило повече от 50 години,като още с отговора на исковата молба ответницата Т. е признала, че ищците са собственици на имота, описан в представения от ищците нотариален акт с площ от 450 кв.м. като обаче е твърдяла, че ищците заградили повече площ и процесните 90 кв.м. били именно в повече заградени и са част от нейния имот, тоест владението на ищците по смисъла на ЗС върху имота, описан в нотариалния акт от 1985г. не е било оспорено от ответницата,поради което съдът е намерил направеното с въззивната жалба оспорване на владението за преклудирано.Съдът е посочил,че от друга страна дори да се приеме, че към 1985г. когато е съставен нотариалния акт на ищците не е изтекъл 10 годишен срок ,каквито са били оплакванията в жалбата, с оглед факта, че бащата на ищеца е починал през 1982., то релевантно за делото е , че към датата на исковата молба този срок е изтекъл.Съдът,след анализ на всички доказателства по делото,при съвкупна преценка на гласните доказателства и данните по експертизата,както и с оглед твърденията на ответника,е стигнал до извода, че ищците са собственици на имота описан в нотариалния акт от 1985г. и че процесните по делото 90 кв.м. са част от имота по нотариалния акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1-3 ГПК и член 280 ,ал.2 ГПК.
Видно от съдържанието на изложението в същото се твърди,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това така,защото преценка за правилността или не на обжалваното въззивно решение щ есе извърши след допускането му до касационно обжалване по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко с приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е да формулира точно и ясно в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Едва в края на изложението си,касаторът посочва като правен въпрос задължението на съда да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период от време,което касационният съд намира,с оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,е било направено и е в съответствие с възприетото в тази връзка със съдебната практика на ВКС.
Наред с това, касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
На ответника по касационната жалба Община Трън,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 24.10.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №167/04.06.2018г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. С. Т. да заплати на Община,гр.Трън,сумата от 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: