О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1250/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Х. И. от [населено място] е подала касационна жалба против решение на Софийския градски съд по гр. д. № 18154/2011 г. и приложила изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Н. К. от [населено място] счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 1134/2011 г. е предоставил на майката Х. И. упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М. К., роден на г., определил режим на лични отношения между бащата Н. К. и детето М., осъдил бащата да заплаща на малолетното си дете М. по 120 лв. месечна издръжка и определил местоживеенето на детето М. при неговата майка Х. И. в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Х. И. е подала въззивна жалба срещу решението в частта за определяне местоживеенето на детето, с искане да бъде определено местоживеенето на детето М. заедно с майката Х. И. в И., [населено място], [улица]. Софийският градски съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 21. 06. 2012 г. не е уважил жалбата като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Въззивният съд е посочил, че районният съд е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи отношение към интереса на детето при определяне на неговото местожителство и с оглед на този интерес е постановил майката да упражнява родителските права в България, като е зачел и становищата на социалните служби.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на осннование чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът не е изрично формулиран, но от изложението следва, че това е решението на съда да определи местожителството на детето в Р Б, а не в Р. И.. Необосновано е твърдението, че решението за определяне на местожителството на детето при майката в [населено място] противоречи на практика на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с тази практика – ППВС № 1/1974 г., и с точното прилагане на закона – чл. 127 във връзка с чл. 59, ал. 4 СК, като е преценявал всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са отчели съществуващите условия на живот на детето в България и възможните условия на живот в И. и на тази база са преценили, че неговите интереси налагат да остане да живее на адреса в [населено място]. Доводите на жалбоподателката, че това решение ограничава конституционните й права свободно да се придвижва и упражнява правото си на труд, са формално неоснователни и са неотносими към спорния предмет – интересите на детето. Твърдението за несправедливост на решението не е предпоставка за допускане на касационното му обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21. 06. 2012 г. по гр. д. № 18154/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на Х. И. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: