5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1024/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр.София, 23.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1024/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 304/03.07.2012 год., постановено по гр.дело № 567/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 115/21.12.2011 год. по гр.дело № 1013/2011 год., с което е уважен предявеният от В. В. К. и М. С. К.-двамата от [населено място] иск по чл.537, ал.2 ГПК и е признато по отношение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /АПСПК/ за недопустимо извършеното вписване на законна ипотека върху подробно описан недвижим имот, който е съсобственост на двамата съпрузи-ищци, представляващ самостоятелен обект-реално обособен трети жилищен етаж от сграда, находяща се в гр.Ст.З., [улица], като е постановено заличаване на вписването от Службата по вписванията гр.Ст.З. ведно с всички законни последици.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на пар.8, ал.1 от ПР към ЗИД на Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, която според касатора предвижда възможност за учредяване на законна ипотека или налагане на обезпечителни мерки по чл.397 ГПК както върху имуществото на приватизираното дружество, така и върху имуществото на купувача при всички случаи на приватизационна продажба, когато има неизпълнени в срок задължения по приватизационните договори.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос: „Предоставена ли е на АПСК с пар.8, ал.1 от ПР към ЗИД на ЗПСК в редакцията, обн. в Д.в. бр.18/2010 год. в сила от 05.03.2010 год. възможност за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача при неизпълнение на задължения по приватизационни договори, сключени на основание чл.25 ЗППДОбП/отм./?” Навежда доводи, че така поставения въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обосновава необходимостта от произнасяне от страна на ВКС за да се гарантира по категоричен начин справедливото решаване на подобни бъдещи спорове.
Ответникът по касационната жалба В. В. К. от гр.Ст.З. чрез процесуалния си представител адвокат Ал.К. от АК-Ст.З. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените в настоящото производство съдебни разноски в размер на сумата 400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 06.11.2012 год.
Ответницата по касационната жалба М. С. К. от гр.Ст.З. чрез процесуалния си представител адвокат Св.Д. от АК-Ст.З. изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а оплакванията за неправилност на въззивното решение са неоснователни. Претендира присъждане на направените от нея съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 200 лева-заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 07.11.2012 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.537, ал.2 ГПК и е признато за недопустимо по отношение на АПСК вписването на законна ипотека, извършено от служба по вписванията [населено място] върху процесния недвижим имот, който е в режим на СИО между двамата ищци В. и М. К.. По делото е безспорно установено, че приватизационният договор е сключен на 06.12.1995 год. между Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество и едноличен търговец В. К. на основание чл.25, ал.2 ЗППДОбП/отм./ за продажба на 80% от дяловете на [фирма], гр.Ст.З.. Безспорно е също, че с влязло в сила решение по т.дело № 762/2003 год. купувачът е осъден да заплати на АПСК неустойка за неизпълнение на задължения по този договор и за обезпечение на това вземане Агенцията е учредила законна ипотека върху имот-СИО на В. К. и съпругата му М. К., вписана от съдията по вписванията на 07.12.2010 год. на основание пар.8 ПР на ЗИД ЗПСК вр. с чл.11д ДР на ЗПСК. При тези фактически данни, за да уважи предявеният иск съдът е направил решаващия извод, че в хипотезата на сключен приватизационен договор по реда на чл.25 на отменения ЗППДОбП, какъвто е и процесния договор, разпоредбата на пар.8 на ПР на ЗИД ЗПСК в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.18/2010 год./в сила от 05.03.2008 год./ дава възможност за учредяване на законна ипотека само върху имуществото на приватизираното дружество, но не и върху имуществото на купувача, още по-малко – върху имуществото на трето лице, каквото в случая се явява съпругата на едноличния търговец. В тази връзка е прието, че недопустимо е вписана законна ипотека върху имущество различно от това на приватизираното дружество, поради което същата следва да бъде заличена.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК в редакцията, действуваща след 05.03.2010 год., е релевантен по делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно указанията дадени в т.4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна поради неточно тълкуване съдебна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на пар.8, ал.1 ПР на ЗИД на СПСК е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване. Още от създаването й през 2006 год. така и с последващите изменения /ДВ, бр.65/2008 год. и бр.18/2010 год./, уреждайки материята за обезпечаване изпълнението на задълженията по приватизационните договори в текста на нормата изрично е предвидено, че в случаите на заварени приватизационни договори, сключени по реда на чл.25 и чл.35 от отменения ЗППДОбП необходимите действия за учредяване на законна ипотека или друго обезпечение за неизпълнени в срок задължения се извършват върху имущество на приватизираното дружество. Касае се за създадена и последователно поддържана през годините специална уредба на правоотношенията по този вид договори за разлика от всички останали приватизационни договори, при които обезпечителните мерки се насочват върху имуществото на купувача, а с изменението след 05.03.2010 год. и върху имуществото на приватизираното дружество. Създадената допълнителна възможност за обезпечаване урежда принципно общите случаи на приватизационни продажби без да се засягат специално уредените хипотези на чл.25 и чл.35 ЗППДОбП, при които законодателят не е предвидил възможност за налагане на обезпечителна мярка върху имуществото на купувача, тъй като в тази част нормата на пр.8, ал.1 не е изменена, нито е отменена, поради което не се налага осъвременяване на тълкуването й поради изменение в законодателството.
При този изход на делото в полза на ответниците по касационната жалба на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите и направени от тях съдебни разноски в размер на заплатените адвокатски възнаграждения, както следва: 400 лева-на В. К. и 200 лева – на М. К..
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 304/03.07.2012 год., постановено по гр.дело № 567/2012 год.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. В. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 400/четиристотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. С. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 200/двеста/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ