2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр.София 23. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2108 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. М. Ч., чрез адв. М. М. Й., срещу определение №14/19.01.2015г., постановено по гр.д. №5291/2014г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. М. Ч. срещу въззивно решение №164/12.03.2014г. по гр.д. №17/2014г. на Окръжен съд – Перник.
Ответникът по частната жалба Х. П. Х. в указания от закона срок не представя писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение ВКС, състав на ІІІ г.о., е оставил без разглеждане касационната жалба на Р. М. Ч. срещу решение №164/12.03.2014г. по възз.гр.д. №17/2014г. по описа на Окръжен съд – Перник, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване според ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявените обективно съединени осъдителни искове са с цена под установения в закона минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения, както следва: сумата от 2719 лв. (съобразно допуснато изменение на иска) – обезщетение за причинени имуществени вреди от повреди по собствения на ищеца лек автомобил; сумата от 4000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи; сумата от 250 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото на ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за м.ноември 2011; сумата от 250 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото на ищеца трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за м.декември 2011г.; сумата от 3500 лв. – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Тези искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК, като цената на всеки от тях се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК. Общият размер на обективно и субективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №14/19.01.2015г., постановено по гр.д. №5291/2014г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: