О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 244
София 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1068/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
[община] е обжалвала въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 468 от 01.10.2014г. по гр.д.№ 572/2014г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните във връзка с въведените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 291 от 02.04.2014г. по гр.д.№ 345/2012г., с което е отхвърлен иска на [община] против [фирма] за установяване правото на собственост върху недвижим имот – трафопост „ТП 7” в [населено място] ,[жк], представляващ съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор 55871.507.299.8 със застроена площ от 84 кв.м. и енергийно съоръжение , изградени в поземлен имот с идентификатор 55871.507.299. В. съд е приел, че като елемент от електропреносната мрежа, трафопостът е част от единната енергийна система, съгласно чл.4 ал.1 от Закона за електростопанството, не представлява обект от техническата инфраструктура, обслужващ само територията на [община] и не е налице първата предпоставка на разпоредбата на §7 ал.1 т.7 З., от която ищецът черпи правото на собственост. Изложени са и съображения, че обектът е предоставен на енергийното предприятие по смисъла на чл. 97 ал.2 Н. /отм./ , независимо, че не е заприходен, което е второто кумулативно изискване за придобиване на собствеността от общината.
Правните въпроси , посочени в изложението за допускане на касационното обжалване : ако енергийният обект обслужва само обекти на една община, представлява ли той част от енергийната инфраструктура , приложима ли е разпоредбата на §7 З. ако обектът обслужва потребители на една община и налице ли е законовата презумпция и регламентация съобразно Закона за електростопанството /отм./ въз основа на която да се приеме, че енергийният обект е включен в уставния капитал на търговско дружество, са разрешени в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – решение № 202 от 01.12.2014г. по гр.д.№ 1384/2014г. на ВКС, първо гражданско отделение и решение № 234 от 01.12.2014г. по гр.д.№ 1737/2014г. на ВКС, второ гражданско отделение в тълкувателната им част, но независимо от това, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като краен резултат , изводите на съда са в съответствие с решаващата част на мотивите на представените решения. В тях е прието, че за да преминат в собственост на общините на основание §7 т.7 ПЗР З. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, тези обекти не трябва да са включени в уставния фонд на търговски дружества. Това условие би било налице ако съответният енергиен обект е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на влизане в сила на З. или в уставния фонд на търговско дружество, а ако липсват такива доказателства, следва да се вземе предвид по какъв ред е извършено изграждането на обекта , с какви средства е било финансирано и кой е правният субект, осъществявал стопанисването , управлението и поддържането му. В решението на въззивния съд по настоящото дело изрично е прието, че трафопостът се води в инвентарните книги на ответното дружество, за него е съставен паспорт от СК „Електроснабдяване” – район С., поделение „Електроснабдяване” П. и поради това, както и поради липсата на данни да е изграден с общински средства, следва да се направи извод, че стопанисването и управлението на процесния трафопост е било предоставено на държавно електроснабдително предприятие, което изключва приложението на §7 т.7 ПЗР З.. Фактически изводи на съда не се основават на избрана част от доказателствата, а на тяхната съвкупна преценка, поради което няма противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви при цялостна преценка на доказателствата.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 468 от 01.10.2014г. по гр.д.№ 572/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: