О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 244
София ,23.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на щестнадесети септември две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4583 /2015 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по парг.14 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50 от 03.07.2015 год. / във вр. с чл.274 ал.2 ГПК .
С частна жалба вх. Nо 6696/ 08.06.2015 година М. И. Б. чрез служебен защитник адв. С. В.- САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 175 от 22.05.2015 година постановено по гр.д. Nо 2022/ 2015 година на ВКС- I отд., с което е касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение No 16403 от 19.08.2014 година по гр. В.д. Nо 12724/2011 година на Софийския градски съд касационна жалба е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е отчетен факта , че делото е образувано през 1994 година и е взета като база данъчна оценка, която многократно е по ниска от актуалната цена на имота.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС- I отд., при проверката допустимостта на образуваното касационно производство по касационна жалба М. И. Б. срещу въззивно Решение No 16403/19.08.2014 година постановено по гр.В.д. Nо 12274/2011 година на Софийския градски съд е установил, че същата е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска при деноминираната стойност на данъчната оценка , предмет на заявения иск за собственост, и е прекратил касационното производство.
За да постанови обжалваното определение, решаващият съд е съобразил, че съдебното исково производство е образувано през 1994 година , с предмет обективно и субективно съединени искове за собственост по чл. 108 ЗС на недвижим имот- дворно място от 590 кв.м. находящо се в [населено място], съставляващо югоизточната част на парцел I , идентичен с имот пл. Nо 1697 по плана от 1977 год. от кв. 81а , ведно с построената върху мястото тухлена сграда от 37 кв.м., при посочена цена на иска от 5 475 лв.
Прието е , че цената на иска следва да се приеме към датата на предявяване на вещните претенции, а с оглед преценката за допустимост на касационното обжалване , следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 55 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./ т. е. ? от данъчната оценка на имота от 21 900 / неденоминирани/ лева. След прилагане на правилото за деноминация, съгласно разпоредбата на чл. 1 и чл. 2 на Закона за деноминация/ ДВ. бр.20/05.03.1999 год./ , цената на исковете е под минималния праг за допустимост на касационното обжалване на решения по граждански дела с цена на иска над 5000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона и разясненията на ТР 3/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Правилно с обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че след като делото е образувано през 1994 година при защитим материален интерес по иска по чл. 108 ЗС за собственост от 21 900 деноминирани лева приложимата норма , определяща цената на вещния иск е тази по чл. 55 ал.1 б.“б“ ГПК / отм./. При зачитане на разпоредите на Закона за деноминацията от 1.07.1999 година и привеждане на сумите – цена на иска към новите числови стойности, цената на исковете е много под изискуемия от закона минимум за обжалваемост на въззивни решения по граждански дела от 5000 лв., поради което е безспорно, че законът е приложен правилно и в съответствие с приетите разяснения по посоченото Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданска и търговска колегия.
Д. на жалбоподателя, че действителната актуална оценка е значително над 5000 лв., не може да се приеме за аргумент , който да даде приоритет на преценката на съда пред разпоредбата на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във вр. с чл. 271 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 175 от 22.05.2015 година постановено по гр.д. Nо 2022/ 2015 година на ВКС- I отд., с което е касационното производство е прекратено , а подадената срещу въззивно Решение No 16403 от 19.08.2014 година по гр. В.д. Nо 12724/2011 година на Софийския градски съд и касационна жалба е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: