3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София,26.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 168 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Р. Ц., представлявана от адв. Н. Г., срещу определение № 282 от 14.11.2017г. по гр.д. № 1963/17г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставен без разглеждане предявеният от нея иск по чл.47, т.3 и т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 568 от 10.01.2013г. по арб.д. № 568/2013г. на арбитражен съд „Арбител Юстициарум“ СНЦ.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение противоречи на процесуалния закон. Поддържа, че са „странни“ единствените аргументи на съда за оставяне на молбата й без разглеждане, а именно – представени от ЧСИ доказателства, за които е следвало да бъде уведомена и да вземе отношение. Сочи, че ВКС, действайки като въззивна инстанция, дори не я е призовал на съд, но не е пропуснал да изясни размера на внесената държавна такса. Поддържа, че съставът на ВКС не се е произнесъл по направените от нея възражения за нищожност на арбитражното решение, което е задължение на съда и по което има формирана практика. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената от ищцата Н. Р. Ц. искова молба е просрочена. Посочил е, че, видно от представената от ЧСИ рег. № 841 – Н. М. справка изх. № 196489/20.09.2017г., по издадения срещу ищцата изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20138410409548, като на 24.09.2013г. й е била връчена лично покана за доброволно изпълнение. С оглед на това съдът е достигнал до извод, че към датата на подаване на исковата молба – 13.07.2017г., тримесечният преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е бил изтекъл.
Изводът на състава на ВКС е законосъобразен. От изпратената в отговор на разпореждане на състава на ВКС справка изх. № 196489/20.09.2017г. на ЧСИ Н. М. се установява, че по образуваното при него изп.д. № 20138410409548/2013г. срещу длъжника Н. Р. Ц. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 274805/17.0.2013г., която е връчена лично на длъжника на 24.09.2013г. Изпълнителното дело е образувано по молба на [фирма] въз основа на изпълнителен лист за сумите 6 053,92 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.01.2013г. до окончателното погасяване на задължението и 622,16 лева – присъдени разноски. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е узнала за постановеното арбитражно решение, поради което към 13.07.2017г. – датата на подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТА, срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА е бил изтекъл. Частната жалбоподателка е изложила оплакване, че не е била уведомена за представената справка на ЧСИ Н. М. и не е взела отношение по нея, нито е била призована на съд. В частната си жалба обаче, след като е била запозната със съдържанието на посочената справка, ищцата не е оспорила удостовереното с нея обстоятелство относно датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Поради това следва да се приеме, че изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената искова молба поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е правилен.
Неоснователно е и оплакването на частната жалбоподателка, че съставът на ВКС не е изпълнител задължението си да се произнесе по направените от нея възражения за нищожност на арбитражното решение. Съдът дължи произнасяне по основателността на исковата молба само ако е редовно сезиран в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася по нищожността на арбитражни решения, постановени преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 282 от 14.11.2017г. по гр.д. № 1963/17г. на ВКС, ТК, I т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: