1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
[населено място], 27.04.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 1817 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на И. П. Н. от [населено място] срещу решение № 138/26.04.2016г., постановено по в.т.д. №93/2016г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение №671/16.12.2015г., постановено по т.д. № 534/2015г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен искът на И. Н. срещу [фирма] за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците, взето на 9.07.2015г. по т.2 и т.5 от дневния ред, както и в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът му по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т.5 от дневния ред относно определеното месечно възнаграждение на управителя на дружеството в размер на 5000 лв., считано от 1.07.2015г. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявения иск по чл.74 ТЗ, така както е предявен.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуален закон, както и за необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От [фирма] е представен отговор на касационната жалба на касатора И. Н., в която са изложени съображения за недопускане на въззивното решение в обжалваните му части до касационно обжалване.
На основание чл.287, ал.2 ГПК дружеството [фирма] с насрещна касационна жалба обжалва решението на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решението на общото събрание на съдружниците от 9.07.2015г. по т.1 от дневния ред за признаване на сумата от 150 000 лв. като административни разходи , свързани с управлението на дружеството за период от над 13 години. Искането е за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на искът на И. Н. за отмяна на решението на общото събрание по т.1 от дневния ред.
В касационната жалба дружеството – касатор поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор касаторът Н., чрез упълномощения си процесуален представител, излага доводи за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Страните претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустима – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 и чл.287, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд е сезиран с иск по чл.74 ТЗ от И. П. Н. за отмяна на решенията на ОС на съдружниците, взети на 9.07.2015г. с дневен ред: 1.Вземане на решение на основание чл.134,ал.1 от ТЗ за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците във връзка с временна необходимост на дружеството от парични средства за покриване на разходи за наем и административно обслужване на офис; 2.Обсъждане на неправомерното поведение на съдружника във връзка с теглене на суми от банковите сметки на дружеството. Вземане на решение за отнасяне на въпроса към компетентните органи и завеждане на съответните дела.; 5.Вземане на решение за определяне на възнаграждение на управителя на дружеството.
Първоинстанционният съд е отменил решенията на ОС на съдружниците по т.1, т.2 и частично по т.5.
Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което са отменени решенията на ОС на съдружниците по т.1 и т.2, както и по т.5, като е отхвърлил искът по чл.74 ТЗ като неоснователен.
По т.1 от дневния ред ОС на съдружниците е гласувало решение : Приемане на предложението сумата от 150 000 лв. като административни разходи, свързани с управлението на дружеството в период над 13 години. Отхвърлено е предложението за гласуване на решение по дневния ред за внасяне на сумата от 150 000 лв., като допълнителна парична вноска, пропорционална на дяловото участие на всеки един от съдружниците, поради липсата на мнозинство.
За да постанови обжалвания резултат – отхвърляне на искът по чл.74 ТЗ, въззивният съд е направил два извода. Първият е, че приетото от ОС решение е извън предварително обявения дневния ред и нарушава правилата за редовно свикване и провеждане на ОС, с което се нарушават правото на съдружника да се подготви за събранието /чл.139, ал.1 ТЗ/, както и че внасянето на допълнителни парични вноски и плащането на разходи на дружеството от касата, са различни способи за погасяване на задължения, които са подчинени на различен режим на контрол от общото събрание на съдружниците. Второто съображение е мотивирано с нарушение на чл.47 от дружествения договор, съгласно който стопанските отношения между съдружниците и дружеството ще се уреждат с договори. Договори за наем не са представени, не са представени и разходно-оправдателни документи за направени разходи по поддържане на офиса. Счетено е, че вземането на едно такова решение противоречи на чл.32, ал.2 и на чл.28, т.5 от дружествения договор.
За да отхвърли искът по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на ОС по т.2 от дневния ред: „Съдружникът И. Н. да възстанови неправомерно изтеглената сума от 47 980 лв. и да се отнасяне въпросът на компетентните органи”, въззивният съд е изложил, че приетото решение съответства на дневния ред за обсъждане на неправомерното поведение на съдружника относно теглене на суми от сметката на дружеството. Решението е прието от ОС след обсъждане на фактите за действията на съдружника, като в първата си част решението е част от решението за отнасяне на въпроса до компетентните органи, в което се включва и завеждане на дела срещу съдружника. Изложено е също, че решението не противоречи на чл.137 ТЗ, тъй като ОС има общата компетентност да решава всички въпроси, възникнали в дружеството, вкл. да взема мнението на съдружниците по определени въпроси.
По приетото решение по т.5 от дневния ред въззивният съд се е позовал на специалната компетентност на ОС на дружеството с ограничена отговорност, уредена в чл.137, ал.1, т.5 ТЗ и чл.34.5 от дружествения договор, да определя възнагражденията на управителя. Според съда приетите решения не са в противоречие с чл.141, ал.7 ТЗ, тъй като сключването на договор за управление с управителя е последващ акт на решението за определяне на възнаграждението му, единствено от компетентност на общото събрание. Въпросът за размера на възнаграждението / месечно и допълнително/ е довод за целесъобразност на решението на ОС, поради което не е предмет на съдебен контрол по реда на чл.74 ТЗ.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК по касационната жалба на И. Н.:
При допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроси : 1. Компетентно ли е общото събрание на съдружниците с ограничена отговорност, чрез свое решение да създава облигационни задължения за съдружниците в дружеството? / въпросът е поставен за решението по т.2 от дневния ред/; 2. Допустимо ли е преуреждане на отношенията на дружеството с управителя със задна дата чрез вземане на решение от общото събрание на съдружниците за определяне на месечно възнаграждение за минал период?; 3. Допустимо ли е преуреждане на отношенията на дружеството с управителя със задна дата чрез вземане на решение от общото събрание на съдружниците за определяне на възнаграждение (бонус) извън определеното основно възнаграждение, без да са предварително определени условията или предпоставките, при които такова възнаграждение се дължи?; 4. Налице ли е противоречие на решението на ОС за определяне на необосновано високо основно и допълнително възнаграждение на управителя на дружеството със задължението на последния да осигури стопанисването и опазването на имуществото на дружеството в хипотеза, в която това решение е взето единствено с мнозинството на гласовете на управителя и другия съдружник, като негов пълномощник? / въпросите от 2 до 4 се отнасят за решението на ОС на съдружниците по т.5 от дневния ред/.
Първият от въпросите не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е коректно зададен, защото не е съобразен със съдържанието на решението и мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ. Общото събрание има обща компетентност да взема решения по въпросите, които касаят дружеството, а управителят е орган подчинен на решенията на общото събрание, според разпоредбата на чл.141, ал.1 ТЗ. Решението по своето съдържание представлява предварително съгласуване на действията, които евентуално ще бъдат предприети от управителя да отнесе до компетентните органи въпроса за действията на съдружника И. Н., отнасящи се до теглене на суми от сметките на дружеството, очевидно със знанието, че решението на ОС /за посочената сума/ не представлява изпълнително основание и евентуално причинената на дружеството вреда подлежи на установяване по съдебен ред.
По този въпрос и по останалите въпроси /от втори до четвърти/ касаторът не излага аргументи, относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото според съществуващата задължителна съдебна практика защитата с иска чл.74 ТЗ е за отмяна на решения на общото събрание на търговското дружество, когато те противоречат на повелителни норми на закона или на учредителния акт на дружеството /ТР №1/6.12.2002г. по т.дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/, респ. решенията на общото събрание не подлежи на съдебен контрол относно тяхната целесъобразност. При позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се твърди и не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагането на конкретна правна разпоредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даването на нови правни разрешения с оглед на промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Тъй като допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално въведен и не е съобразен с критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на И. П. Н..
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По насрещната касационна жалба на [фирма].
Насрещната касационна жалба е подадена от дружеството в срока на отговор на касационната жалба на И. Н.. Съгласно чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. След като не се допуска касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по касационната жалба на Н., настоящият състав на ВКС, ТК не се произнася по насрещната касационна жалба на [фирма].
По разноските:
С оглед на изхода от касационната обжалване на касатора Н. не се дължат разноски за тази инстанция по подадената касационна жалба. Не се дължат разноски и за изготвения отговор на насрещната касационна жалба на [фирма], тъй като не са представени доказателства да е заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето му.
След като не се разглежда насрещната касационна жалба на [фирма], не се присъждат на дружеството разноските, които е направило за нейното подаване.
На ответника по касация [фирма] ще следва да се присъдят разноски, заплатен адвокатски хонорар в размер на 957.08 лв. за изготвения отговор на касационната жалба на Н., съобразно представената фактура от 21.07.2016г. и извлечение от сметка. Дружеството декларира в молбата от 21.07.2016г., че разликата до 1967.16лв., представлява адвокатско възнаграждение за изготвената насрещна касационна жалба.
По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от [фирма]:
Възражението за прекомерност е неоснователно. Осъществената адвокатска защита на дружеството по касационната жалба на Н. е по иск по чл.74 ТЗ по две от самостоятелните основания за отмяна на решения на ОС на съдружниците. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на касационна жалба, с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без явяване в съд.заседание, възнаграждението е 75% от възнаграждението по чл.7 и чл.8, но не по –малко от 500 лв. Съгласно т.3 на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл.78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът намалява адвокатския хонорар. В случая настоящият състав на ВКС намира, че претендираното от страната адвокатско възнаграждение в размер на 957.08 лв. не се явява прекомерно и е съобразено с правната сложност на делото, доколкото резултата на двете инстанции по предявения по чл.74 ТЗ е различен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №138/ 26.04.2016г., постановено по в.т.дело № 93/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта с която, след отмяна на решение №671/16.12.2015г. постановено по т.д. № 534/2015г. на Пловдивския окръжен съд, е отхвърлен искът на И. П. Н. срещу [фирма] за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, взети на 9.07.2015г. по т.2 и т.5 от дневния ред, както и в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът му по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т.5 от дневния ред относно определеното месечно възнаграждение на управителя на дружеството в размер на 5000 лв., считано от 1.07.2015г.
ОСЪЖДА И. П. Н. от [населено място], ЕГН № [ЕГН] да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК] разноски 957.08 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: