4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 29.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 449/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Н., представлявана от адв.Н. от САК , и по касационна жалба на О. С. Т.,К. С. Ж. и З. С. А., представлявани от адв.М.Д., срещу въззивно решение от 27.04.2010год. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 659/2004год. С това решение е отменено решението от 3.04.2000 г. по гр. дело № 4001/1998 г. на СРС, ІІ Г.О., 44 състав, и вместо това е постановено ново, с което са осъдени П. Г. Н., О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А. да предадат на В. П. М. и К. П. Т. владението на следния недвижим имот: площ от около …… кв.м от имот пл.№ …… от парцел …… по застроителния и регулационен план на [населено място] от …… г., обозначена по букви АГДЕА и оцветена в зелен цвят на скица №….. от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана на 2.05.2000 г., с вещи лица М. С., Д. Ч. и Р. Г., която следва да се счита за неразделна част от решението;отхвърлен е искът за останалата част от имот пл.№ ……. до претендираната площ от ….. кв.м.; отменен е на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.) нотариален акт №……, том….., дело № …../…… г. в частта, в която П. Г. Н. и Л. Г. А. са признати за собственици по давност и наследство на описаните по-горе ….. кв.м от имот пл.№……; присъдени са разноски за страните съобразно уважения размер на иска.
В касационната жалба на П. Г. Н. се релевират доводи за недопустимост, а алтернативно – за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите:1/ ”допустимо ли е въззивният съд да не се съобрази със задължителните указания на ВКС, дадени с отменително решение”; 2/ ”Допустимо ли е произнасянето по иск по чл.108 ЗС,когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план, а въз основа на стар РП”;3/ “Допустимо ли е произнасянето по иск по чл.108 ЗС без да са конституирани като главна страна всички съсобственици на имота”. Позовава се на Постановление №1/85г. на Пленума на ВС и на решение №160/17.02.2004г. по гр.д.№2681/02г. на ВКС,ІV ГО.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторите О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А. сочат чл.280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК по уточнените от съда въпросиа: 1/ ”допустимо ли е въззивният съд да не се съобрази със задължителните указания на ВКС, дадени с отменително решение”; 2/ ”Допустимо ли е произнасянето по иск по чл.108 ЗС,когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план”. Позовават се на т.4 от ТР №1/01г. на ОСГК на ВКС и на решение №495/21.05.2009г. по гр.д.№853/08г. на ВКС,І ГО.
Ответниците по касационните жалби В. П. М. и К. П. Т. в представените писмени отговори вземат становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК , съдът констатира пороци , обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
Касаторът П. Г. Н. следва да внесе държавна такса в размер на 7,50лв. за касационно разглеждане на делото. Същият размер държавна такса следва да внесат и касаторите О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2010год. на СГС, ІІ-Б въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 659/2004год.
Указва на касаторите П. Г. Н. и О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А. , в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 7,50лв. и да представят в същия срок вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: