4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 30.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2878 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на „ЛАЙТИНГ КЪМПАНИ” АД, представявано от адв. Д. Г. и адв. П. П., срещу решение № 1520 от 19.06.2018г. по т.д. (н.) № 3691/2017г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е отменено решение № 1638 от 23.10.2014г. по т.д.н. № 804/2012г. на СГС, ТО, VІ-19 състав в частта му, с която е определена като начална дата на неплатежоспособност на „БКС – Център” АД датата 31.12.2010г., като е определена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава активната си легитимация да обжалва въззивното решение с качеството си на кредитор на „БКС – Център” АД, притежаващ вземане, признато с решение № 2067/2012г. по т.д. № 3509/2011г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, в размер на 202 747,49 лева – възнаграждение по договор за изработка, на 8 447,63 лева – законна лихва и 15 345,55 лева – разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист. Поради това счита, че са изпълнени законовите изисквания на чл.613а, ал.2 ТЗ. Твърди още, че има интерес да обжалва въззивното решение, тъй като в качеството си на кредитор с прието вземане в произоводството по несъстоятелност на „БКС – Център” АД е предявил иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността сключените между длъжника и „Инвестбанк” АД договор за залог на търговско предприятие от 07.12.2011г. и договор за учредяване на ипотека, делото по който е спряно до приключване на спора относно началната дата на неплатежоспособността. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд относно началната дата на неплатежоспособността, като твърди, че във въззивното решение не са обсъдени голяма част от данните, съдържащи се в приетите по делото съдебно-технически експертизи, не е изследвано съотношението между стойността на краткотрайните активи на длъжника и стойността на неговите краткосрочни задължения, което е основен показател за настъпилата неплатежоспособност, и по този начин неправилно е определена нейната начална дата. Твърди, че в решението си въззивният съд неправилно е приел, че увеличаването на коефициента за обща ликвидност на длъжника през 2011г. и първото полугодие на 2012г., макар да е под предвидената референтна стойност от единица, сочи на временни икономически затруднения в дейността на дружеството, като, макар да обсъжда подробно т.нар. „помощни показатели” за неплатежоспособност, не дава отговор на основния въпрос – разполагало ли е предприятието на длъжника с достатъчно краткотрайни активи, с които да посрещне своите краткосрочни/текущи задължения, на база реалната ликвидност на тези активи. Поддържа, че въззивният съд е приел, че затрудненията на длъжника имат временен характер, без да конкретизира причините, обусловили това състояние, без да изследва в дълбочина динамиката в икономическите показатели на длъжника и без да даде отговор на въпроса дали съществува възможност наличните активи на дружеството да се преобразуват в парични средства, дали се очакват бъдещи приходи от стопанска дейност и/или привличане на нови инвестиции, както и не е направил съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения и реализируемостта (т.е. ликвидността) на активите.
Ответникът „Инвестбанк” АД, представляван от адв. М. М., оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност, тъй като въззивният съд е определил правилно началната дата на неплатежоспособност след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и установеното въз основа на тях общо финансово-икономическо състояние на длъжника и възможността му да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите.
Останалите ответници „БКС – Център” АД, „Симеон 73” ООД, „Топливо -2” ЕООД, „Хидробетон” ООД не изразяват становище по касационната жалба.
С определение № 88 от 11.02.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При определяне на началната дата на неплатежоспособност, длъжен ли е съдът да анализира цялостното икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите на ликвидност и финансова автономност, както и да изследва и реалната ликвидност на краткотрайните /текущите/ активи?”
Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 21.05.2019г. и е даден ход на устните състезания.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба настоящият състав констатира следното:
С постановеното по делото определение № 88 от 11.02.2019г. настоящият състав неправилно е приел, че касаторът е легитимиран да обжалва постановеното въззивно решение на основание чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като се легитимира като кредитор с вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 335 от 04.05.2011г. по ч.т.д. № 330/2011г. на ВКС, II т.о., определение № 153 от 27.05.2013г. по т.д. № 1671/2013г. на ВКС, I т.о., определение № 283 от 30.12.2016г. по т.д. № 1666/2016г. на ВКС, II т.о., потвърдено с определение № 278 от 17.05.2017г. по ч.т.д. № 821/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 338 от 22.06.2017г. по ч.т.д. № 1381/2017г. на ВКС, II т.о. и определение № 236 от 12.10.2017г. по т.д. № 1488/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ установява потестативното право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство, в което третите лица от кръга на посочените в алинея втора не са участвали, и че процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само тези трети лица, които са имали качеството на страна във въззивното производство. Това разрешение е обосновано със съображения, че смисълът да бъдат допуснати третите лица да участват в процеса е, за да повлияят върху изхода на спора чрез навеждане на доводи и възражения и ангажиране на доказателства, каквато възможност в касационното производство не съществува. В настоящия случай касаторът не е участвал като страна във въззивното производство. Легитимацията си да подаде касационна жалба срещу въззивното решение обосновава с твърдението, че не е участвал в първоинстанционното производство като ищец или присъединен кредитор, а с оглед определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност не е имал интерес да обжалва решението пред въззивния съд. Тези доводи не обосновават извод за допустимост на подадената от касатора касационна жалба. Дори и даден кредитор да няма интерес да обжалва първоинстанционното решение с оглед определената в него начална дата на неплатежоспособност, същият разполага с възможността да защити интереса си да участва в производството и да ангажира доводи и доказателства във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособност, като сам подаде молба по чл.629, ал.2 ТЗ или се присъедини като кредитор по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ в първоинстанционното производство. С оглед изложените по-горе съображения е неотносим доводът на касатора за предявен от него в качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, спрян до приключване на настоящото производство, тъй като това обстоятелство не може да обоснове легитимация на касатора да обжалва постановеното въззивно решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че касаторът не е легитимиран да обжалва постановеното въззивно решение, което води до недопустимост на подадената касационна жалба. Независимо от първоначално формирания извод за допустимост на касационната жалба, доколкото съдът дължи преценка за допустимостта на производството във всеки момент до приключване на делото с окончателен съдебен акт, е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за постановяване на решение по същество с оглед липсата на легитимация на касатора да обжалва въззивното решение. Поради това следва да бъде отменено определението, с което е даден ход на устните състезания и касационното производство следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 21.05.2019г. по т.д. № 2878/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2878/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: