11
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 07 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3863/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат И. Б., срещу решение от 01.06.2016 год. по гр. дело №11459/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № ІII-88-1/19.02.2015 г. по гр.дело № 2336/2014 год. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикации на статии във вестник „Всеки ден”, както следва: на 18.12.2013 г. със заглавие „Черната З. спечели с измама”, на 20.12.2013 г. със заглавие „Шашма с джипа на З.”, на 21-22.12.2013 г. със заглавие „З. купува апартамент и харчи хонорара си от „Б. Б.” за жилище в София”, на 13.01.2014 г. със заглавие „Италианецът Л. обяви потресен: З. и Б. ме изнудват” и на 14.01.2014 г. със заглавие „З. замазва скандала с Л.”. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да се причинили вредите – имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа. Вредите трябва да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, така и фактът на възлагане на работата. В случая се търси отговорност от издателя на вестник “Всеки ден” за публикувани в него статии, уронваща името, честта и достойнството на ищцата. В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответното дружество е издател на вестник „Всеки ден”, в който са публикувани процесните статии. Независимо от това, дори и да се приеме, че ответникът не оспорва факта, че се явява издател на този вестник и съответно е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск, то от събраните доказателства не може да се направи извод за установяване на обидни или клеветнически твърдения по отношение на ищцата. Изнесената информация в публикуваната статия на 18.12.2013 г., със заглавие „Черната З. спечели с измама”, се отнася до изразеното намерение за благотворителност от страна на ищцата – да дари наградата за лечението на болен човек, което е довело до предимство пред другите участници при избора на финалист на телевизионното предаване „B. B. A. S.”. В статията не се изтъква, че ищцата със заявеното от нея цели да въведе в заблуждение зрителите, за да набави за себе си имотна облага – материална награда. В обстоятелствената част на исковата молба са извадени отделни изрази от контекста на цялото съдържание на статията, поради което субективното възприятие на ищцата, която се е почувствала засегната, не може да се вземе предвид. При това положение се налага изводът, че в процесната статия не се съдържат клеветнически, респективно обидни твърдения спрямо ищцата, тъй като по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност, а обида ще е налице когато се каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. В случая изнесените факти за ищцата в статията не са неверни, а напротив – отговарят на обективната истина. Начинът на поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически или обидни, след като те са верни. Следователно с изготвянето и публикуването на процесната статия не е извършено клеветническо, съответно обидно деяние по отношение на ищцата. Заглавието на статията, използваните изразни средства и начинът на излагане на журналистическия материал се отнасят до избрания журналистически метод и не подлежат на контрол. При всеки коментар на определени събития е налице субективно отношение на автора и това е всъщност журналистическата позиция. Не са налице обидни и клеветнически твърдения и в статията, публикувана на 20.12.2013 г. със заглавие „Шашма с джипа на З.” и подзаглавие „Продуцентите не и дават колата, хвърлят 15 000 лева на инвалида за операцията му в М.”. В същата статия се съдържат твърдения относно поведението на продуцентите на телевизионното предаване, липсват изложени такива, които да засягат лично ищцата. По отношение на статията, публикувана на 21-22.12.2013 г. със заглавие „З. купува апартамент и харчи хонорара си от „Б. Б.” за жилище в София”, е написано, че ищцата закупува жилище в София от получения от нея хонорар от участие в телевизионното предаване „B. B. A. S.”, а не от спечелената награда, поради което не може да се приеме, че в съдържанието на статията се съдържат обидни и клеветнически твърдения спрямо нея. Относно статията, публикувана на 13.01.2014 г. със заглавие „Италианецът Л. обяви потресен: З. и Б. ме изнудват”, авторът е изложил твърдения на трето лице, което е цитирано в статията. В случаите, когато твърденията, изхождат от трети лица, които са посочени от автора на статията, липсва основание в закона за ангажиране на отговорността на издателя на вестника. Ето защо не е налице виновно противоправно деяние от страна на журналиста, респективно журналистите написали процесните статии, от които да са произтекли вреди за ищцата. След като по делото не се установява да е извършено твърдяното от ищцата конкретно увреждащо поведение от служител на ответника, основано на противоправността, то само на това основание не може да бъде ангажирана обезпечителната отговорност на ответника. На следващо място от ангажираните гласни доказателства – разпит на свидетелката Ел. Б., не може да се обоснове извод за установена причинна връзка между процесните публикации във вестник „Всеки ден” на посочените дати с претърпените от ищцата и твърдяни от нея неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е начинът на отразяване на истински факти да е позорящ и обиден, както и да се използват позорящи или обидни твърдения при отразяване на факти от действителността; истинността на изложените факти от действителността в статия води ли непременно до извода, че представянето им не може да има позорящ или обиден характер; избраното заглавие на статия, използваните изразни средства, начинът на излагане на журналистическия материал, както и субективното отношение на автора, съответно журналистическата позиция, подлежат ли на преценка от съда за наличието на непозволено увреждане. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решение №369 от 26.11.2015 г. по гр. дело №2098/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение №148 от 10.07.2015 г. по гр. дело №6318/2014 г. на ВКС, III г.о., решение №204 от 12.06.2015 г. по гр. дело №7046/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 01.06.2016 год. по гр. дело №11459/2015 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси самостоятелно не са обусловили крайното решение, защото се отнасят само до това дали има противоправно поведение, а искът е отхвърлен от въззивния съд, тъй като не е доказано: ответникът да е възложител на работата на авторите на статиите; поради липса на противоправно поведение на авторите и липса на причинени неимуществени вреди. Освен това въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и тази посочена от жалбоподотелката. Според нея фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2016 год. по гр. дело №11459/2015 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.