5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С., 08.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 979/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. К. от ПАК, срещу определение № 1 734 от 29.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 1 291/2012 г. Със същото се потвърждава определение № 1 424 от 03.08.2012 г. по т. д. № 373/2012 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която „е прекратено производството по отношение на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, предявен против [фирма] и е оставено без уважение искането за конституиране на Р. Й. К. като ответник по заявения срещу нея иск, а също е в частта, с която е оставено без уважение искането за конституирането й като трето лице – помагач”.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 373/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявен иск от Н. И. Г. срещу [фирма] и [фирма] , с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТР. Твърди се в исковата молба, че на 24.04.2000 г. ищецът е учредил [фирма] с капитал 5 000 лв. в 100 дяла, като на 01.08.2008 г. е прехвърлил дяловете си на брат си Г. Г. с договор. Прехвърлянето е вписано в търговския регистър по партидата на дружеството, считано от 16.09.2008 г. и новия собственик е вписан като управител, а ищецът е упълномощен с общо пълномощно (с нот. заверка от 13.10.2008 г.) да води работите на дружеството. На 30.03.2011 г. Г. Г. като едноличен собственик на [фирма] назначава ищеца за управител на дружеството като с молба е заявил желанието си да прекрати участието си в Е., а частният жалбоподател като кандидат – купувач е заявил, че приема учредителния акт. Сключен е договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка (рег. № 2 949/30.03.2011 г.), но промяната не е вписана в Търговския регистър. На 20.03.2012 г. Г. Г. е извършил повторна продажба на дяловете си на [фирма] като е прекратил участието си в дружеството и тези обстоятелства са отразени по партидата на дружеството с вписване № 20120329110649 от 29.03.2012 г. На 22.03.2012 г. ищецът е освободен като управител, променен е адреса на [фирма] и е назначен С. К. за управител на дружеството.
Ищецът твърди, че посочените обстоятелства не са възникнали валидно, като е извършено вписване, допуснато с акт № 20120329110649 на несъществуващи обстоятелства, което моли да бъде съдебно установено. Правния си интерес обосновава с факта, че след отмяна на това вписване ще може да впише собствения си договор за продажба, сключен с брат му на 30.03.2011 г., за което е получил отказ от длъжностното лице (№ 20120327162552/30.03.2012). С последващо решение от 18.04.2012 г. [фирма] като едноличен собственик на посоченото дружеството увеличава капитала на същото с 1 000 лв. и с договор за прехвърляне на дружествен дял продава половината от дяловете на съпругата си Р. К..
С допълнителна искова молба от 28.05.2012 г. ищецът моли да се допусне „промяна” на първоначалната искова молба като се приемат за разглеждане следните искове срещу ответниците към които добавя и нов ответник – Р. К., а именно: да се признаят за несъществуващи, евентуално – нищожни вписаните обстоятелства за: прехвърляне дружествените дялове на Р. К. и приемането й за съдружник; преобразуване на дружеството в О.; промяна в устава на дружеството. Евентуално, в случай, че съдът не приеме новите искове, моли К. да бъде конституирана в производството като трето лице – помагач. Ответниците са оспорили предявените искове като недопустими, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита.
С определение № 1424/03.08.2012 г. ПОС приема, че легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 29 ЗТР е само дружеството, по чиято партида е извършено вписването, т.е. [фирма]. Направен е извода, че с допълнителната искова молба всъщност не се изменя първоначално предявения иск, а всъщност се предявяват нови искове, които не следва да бъдат приети за съвместно разглеждане. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд прекратява производството срещу [фирма] и оставя без уважение искането за конституиране на Р. К. като ответник по предявения иск и евентуалното й привличане като трето лице помагач в процеса. Посоченият съдебен акт е обжалван с частна жалба от ищеца пред Пловдивски апелативен съд, който с определение № 1 734 от 29.10.2012 г. по ч. т. д. № 1 291/2012 г. (предмет на настоящото производство), го потвърждава в обжалваните части.
При тези фактически данни, настоящият съдебен състав приема следното:
Определението на П. в частта, с която е потвърден отказа за конституиране на трето лице – помагач не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, не се дава разрешение по същество на други производства нито се прегражда тяхното развитие. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжен или апелативен съд, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определение за отказ да се допусне трето лице –помагач следва и от задължителните указания, дадени в т. 5 и т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на новия ГПК. В този смисъл са и определения по ч. т. № 1 034/2010 г.; по ч. т. д. № 40/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; по ч. т. д. № 17/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. постановени при действието на новия ГПК.
С оглед на изложеното, частната касационна жалба в тази част е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното прекратително определение по отношение на [фирма], за да бъде допуснато до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба от поставените многобройни правни въпроси релевантен за изхода на спора е единствено въпросът свързан с легитимираните страни по иск за установяване недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи. Съгласно цитираното тълкувателно решение, установителният иск по чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК (възпроизведен понастоящем в чл. 29 ЗТР) е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване не вписаното обстоятелство. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че пасивно легитимиран ответник е самото търговско дружество, тъй като този иск засяга правната сфера на юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. В случая, тъй като вписванията на обстоятелствата са извършени по партидата на [фирма], дружеството е единствения възможен ответник по предявения иск с правно основание чл. 29 ЗТР. Това налага извода, че [фирма] и физическото лице Р. К. не могат да бъдат ответници по така предявения иск, при което положение правилно производството срещу тях е било прекратено, поради липса на правен интерес от търсената защита. Обжалваното определение в тази част е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика и действуващата понастоящем нормативна уредба.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 734 от 29.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 1 291/2012 г. в частта, с която е потвърдено определението на ОС [населено място] за прекратяване на производството по т. д. № 373/2012 г. по отношение на [фирма] и Р. К..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. И. Г. от [населено място] срещу определение № 1 734 от 29.10.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 1 291/2012 г. в частта, с която се потвърждава отказа на ОС [населено място] за конституиране на трето лице – помагач.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: