О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр.София, 24.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 250/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. К. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1357/ 30.10.2009 г. по гр.д. № 1167/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 6008/ 2008 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против А. А. К. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че А. А. К., като син на А. К. А. , няма качеството наследник на К. А. К.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в отклонение от практиката на ВКС по въпроса може ли едно лице да се легитимира като наследник на друго при липса на акт за раждане, без това да е установено по реда на специално исково производство. Цитирано е решение № 931 от 14.04.1960 г. по гр.д. № 795/ 1960 г., ВС, ІІІ г.о., в което на този въпрос е отговорено отрицателно, а въззивният съд в обжалваното решение приел обратното. Неправилно според касатора бил решен от въззивния съд въпросът за възможността раждането на едно лице да се установява с кръщелно свидетелство, а не с акт за гражданско състояние. Това било счетено за невъзможно в решение № 2* от 13.12.1960 г. по гр.д. № 7561/ 1960 г., ВС, ІІ г.о., докато в обжалваното в настоящето производство въззивно решение било застъпено обратното. Касаторът се позовава и на решение № 549 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 109/ 2004 г., ВКС, ІІ г.о., в което било прието, че свидетелството за кръщене е частен свидетелстващ документ. Въззивният съд, постановявайки обжалваното в настоящето производство решение, приел документът за официален такъв. Според касатора противоречието по посочените въпроси между решението на Варненски окръжен съд и практиката на ВКС е основание по чл.280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация А. А. К. оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на обжалваното, тъй като цитираните от касатора решения на ВКС били постановени по въпроси, ирелевантни за процесния казус. Решение № 931 касаело произход на лице, без да е известно в какъв период то е родено, поради което не можело да се приеме за относимо за спора. Решения № 2* и № 549 касаели раждания на лица, извършени през 1955 г. и 1959 г. и нямали отношение към Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние, на който се опирало обжалваното решение на Варненски окръжен съд. Поради това ответникът моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за разноските по касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Цитираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК. Те представляват решения по конкретни казуси и дадените в тях разрешения не са задължителни. Така че сочените от касатора основания за допускане на обжалването не са по т.1, а следва да се квалифицират по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. И така квалифицирани, доводите се явяват неоснователни.
Изводите на въззивният съд в обжалваното решение не са противоречиви на тези, обективирани в решение № 2* от 13.12.1960 г. по гр.д. № 7561/ 1960 г., ВС, ІІ г.о. Вярно е, че съображенията в цитираното решение на ВС са в смисъл, че раждане не може да се установява с кръщелно свидетелство, а само с акт за раждане. Но този извод е направен по въпроса за лице, което е родено през 1959 г. В този период действително кръщелните свидетелства нямат значение на документ, установяващ факта на раждането, тъй като са издадени след влизане в сила на Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние. В обжалваното въззивно решение съдът е обсъждал значението на свидетелство за раждане издадено преди влизане в сила на поменатия закон, поради което изводите му не противоречат на тези, залегнали в цитираното решение на ВС.
По аналогични съображения няма противоречие между обжалваният акт на въззивния съд и решение № 549 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 109/ 2004 г., ВКС, ІІ г.о. За да постанови акта си ВКС действително е приел, че свидетелството за раждане е частен свидетелстващ документ, но този извод е направен за раждане през 1955 г., т.е. факт, настъпил след влизане в сила на Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние и при действието на ЗЛС. Изводите на Варненски окръжен съд, че издадените кръщелни свидетелства до момента на приемане на Закона за заменяване на кръщелните свидетелства с други документи за гражданско състояние, са официални документи, по никакъв начин не са в колизия с изводите в цитираното решение на ВКС, че свидетелствата, издавани след приемане на този закон, са частни документи.
Що се касае до решение № 931 от 14.04.1960 г. по гр.д. № 795/ 1960 г., ВС, ІІІ г.о., то е напълно неотносимо за настоящия казус. Същото е издадено по приложението на чл.285 от ГПК (отм.) – специфично правило в делбеното производство, което правило освен това е отменено още през 1961 г. Тъй като касае тълкуване на специална разпоредба, решението на ВС не може да се съотнася към изводи по други казуси, за да се обосновава наличие на противоречива практика. Вън от изложеното, решението на ВС не съответства на въпроса, посочен от касатора като основание за допускане на обжалването. В него е посочено, че един съделител може да оспори качеството на наследник на друг съделител в специално производство по реда на чл.285 от ГПК (отм.). Няма обаче извод, че не може едно лице да се легитимира като наследник на друго при липса на акт за раждане, без това да е установено по реда на специално исково производство, както твърди в изложението си касаторът. Нещо повече – такъв въпрос не е третиран и в атакуваното въззивно решение, като на него не е даван нито положителен, нито отрицателен отговор.
Следователно въпросите, повдигнати от касатора, доколкото стоят в основата на решението на въззивния съд, не са постановени при наличие на противоречива съдебна практика. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските в производството по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1357/ 30.10.2009 г. по гр.д. № 1167/ 2009 г.
ОСЪЖДА П. К. К. да заплати на А. А. К. сумата 300 лв (триста лева) разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: