О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 26.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1031 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби – на Д. М. Г. чрез адвокат А застраховане” АД чрез главен юрисконсулт И. И. срещу решение № 722/ 19.06.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1665/2008 г., с което е изменено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 745/2002 г. по предявени искове на Д. Г. срещу „Д” АД.
В двете касационни жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касателно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при приложение на чл.52 ЗЗД.
По касационните жалби е постъпило становище само от третото лице-помагач на страната на „Д” АД – Г. Ж. П. чрез адвокат Х, подкрепящо напълно оплакванията, възраженията и доводите на „Д” АД и по същество оспорващо касационната жалба на Д. Г.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване и на двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД от Д. М. Г. срещу „Д” АД. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина си М. Д. Г. , загинал при ПТП, причинено виновно от водач на МПС, застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника „ застраховане” АД. Претендира обезщетение в размер на 1000000 лв. със законната лихва от датата на произшествието.
СГС е присъдил обезщетение в размер на 20000 лв. със законната лихва от 16.10.2000 г., а САС е намалил обезщетението на 10000 лв. със съответната лихва за същия период.
Пред настоящата инстанция двете касационни жалби касаят решението на САС в частта отхвърляща предявения иск над 10000 лв. до 30000 лв. /на Д. Г. / и в частта, уважаваща същия над 2000 лв. /на „Д” АД/ с лихви и разноски.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторите в изложенията си за допускане на касационното обжалване релевират размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който противоречал на съдебната практика – задължителна – П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и актове на отделни състави – на СОС, СГС, САС – приложени, поради което настоящият състав на ВКС се произнася и излага мотивите си по двете касационни жалби, касаещи един и същ въпрос и едни и същи основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС /на което изрично се позовава касаторът „Д” АД/, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите, включително и обстоятелството, релевирано от двамата касатори – че касаторът Д. Г. е биологичен баща на пострадалия 23-годишен М. Г. и само от касаторът „Д” АД – че не е отгледал и издържал последния, като двамата не са живяли заедно. Доколкото в случая точно такава конкретна преценка е извършена от САС, няма противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика – задължителна и на отделни състави, респективно не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС по двете касационни жалби.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 722/ 19.06.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1665/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.