О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 10.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1718 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Е. Р. срещу въззивното Решение № 455 от 25.02.2019 год. по гр.д.№ 2940/2018 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 5513 от 30.06.2016 год. по гр.д.№ 2099/2013 год. на Софийски градски съд. С това решение е бил отхвърлен предявеният от Р. срещу Застрахователно дружество „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид” – Великобритания, действащо чрез клона си в България – [населено място], иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ вр.чл.193 КЗ (отм.) вр. чл.99 ЗЗД иск за сумата 112164 евро.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът по касация Застрахователно дружество „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид” – Великобритания, действащ чрез клона си в България е представил писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК в който се съдържа становище по основанието за допускане на касационен контрол и по основателността на жалбата. Има искане за присъждане на разноски. Представен е договор за правна помощ, удостоверяващ плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.
Застрахователното събитие, обусловило предявяването на иск с правно основание чл.208 ал.1 КЗ (отм.) от Г. Р. срещу застрахователното дружество, е настъпило на 28.02.2010 год. В резултат на пожар, възникнал в тежкотоварен автомобил, находящ се на охраняем паркинг в района на [населено място] е погинал товар (5268 чифта обувки), принадлежащ на „Прима 1”ЕООД. Към този момент е бил в действие сключен между собственика на товара и „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид” – клон София договор за имуществено застраховане „Товари по време на превоз” материализиран в застрахователна полица № [ЕГН] от 12.02.2010 год., като застрахователното покритие е обхващало превоза на товара от [населено място] до [населено място], Италия. Застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие на 01.03.2010 год., но е отказал плащането на застрахователно обезщетение. На 02.02.2011 год. застрахованият „Прима 1”ЕООД е цедирал вземането си на Г. Р., за което застрахователят е бил редовно уведомен на 03.02.2011 год.
Претенцията за плащане на застрахователното обезщетение е предявена по съдебен ред на 13.02.2013 год.
Последователно подържаната теза на застрахователя е, че обезщетение не се дължи, тъй като Р. не е легитимиран да го получи. В първоинстанционното производство е противопоставил тезата, че не се касае за договор за цесия, а за прехвърляне на права и задължения по застрахователна полица, за което липсва съгласие по смисъла на чл.102 ЗЗД. На второ място, оспорил е и легитимацията на праводателя на ищеца „Прима 1”ЕООД поради това, че стоката не е била натоварена в [населено място] при посочено в полицата условие EXW; пожарът е възникнал извън [населено място], а промяна на условията на застрахователния договор не е искана и не е давано съгласие; нарушена е била клаузата за присъствие и капацитет; не е доказано натоварването на стоката в превозното средство, посочено в полицата; недоказана е наличността на застрахованата стока; направено е възражение за надзастраховане.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на недействителност на застрахователния договор поради липса на интерес. Застраховащият е продавач. Самостоятелен договор не е сключен, а е материализиран от фактурата, съдържанието на която сочи, че продажбата е уговорена при условията на EXW [населено място]. Т.е. от момента на предоставянето на стоката на посоченото място, товаренето и превозът и до крайната им дестинация е на риск на купувача, който е трето на спора лице.
Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС и възприел крайният извод на СГС за неоснователност на иска, но поради други съображения. Счел е, че сключеният застрахователен договор е действителен, но качеството на увредено лице от настъпването на застрахователното събитие има не „Прима 1”ЕООД (праводател на ищеца), а купувачът на стоката, италианското дружество „Les Groupes s.r.l.” [населено място]. Доколкото се касае за продажба на стоки между правни субекти с места на дейност в различни държави, приложима е Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Във връзка със спора дали в договора за продажба се съдържа клауза „ЕХW“, съставът е посочил, че случая изпълнението на задължението на продавача за доставяне на стоката се състои в предаването и на първия превозвач. С предаването на стоката на превозвача на определеното в договора място на изпълнение се счита, че рискът е преминал върху купувача, който е придобил собствеността върху нея и носи риска от погиването и.
При условията на евентуалност е посочил и допълнителният аргумент, че дори да би била възприета тезата на ищеца, касаеща липсата на клаузата „ЕХW“, то и в този случай искът би бил неоснователен с оглед безспорно установените факти, че след издаването на застрахователната полица застрахованият е предприел промяна на условията – вида и номера на транспортното средство, мястото на натоварване, прекъсване на превоза, непредвиден престой и пр., които увеличават без застрахователят да е бил уведомен, което прави основателен отказът му да изплати застрахователно обезщетение.
В касационната жалба се въвежда основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на решението на САС поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси за които касаторът твърди наличие на приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са: „1./ Попада ли в концентрацията по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД и на чл.31 б.”а” от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, ратифицирана с указ № 264 на Държавния съвет бр.23 от 1990 год. в сила за България от 01.08.1991 год. в обхвата на разпоредбата на чл.212 ал.1 КЗ, като способ за прехвърляне на застраховано имущество?; 2./ Възможно ли е при имуществена застраховка, началото на действие на договора съгласно разпоредбата на чл.215 ал.3 от КЗ да съвпада с момента на концентрацията по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД и на чл.31 б.”а” от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, ратифицирана с указ № 264 на Държавния съвет бр.23 от 19990 год. в сила за България от 01.08.1991 год.?”
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на тези два въпроса не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното:
Нито един от двата посочени въпроса не е обуславящ изхода на спора. Както бе посочено по-горе, касае се за застрахователно правоотношение, възникнало по повод обезпечаване на рисковете на превоз на товари. Въпросът за съпоставката на чл.24 ал.2 ЗЗД и чл.31 б.”а” от Конвенцията (ДВ бр.36/1992 год.) с чл.212 ал.1 КЗ (отм.) няма отношение към спора. Предмет на продажбата са родово определени вещи поради това за моментът на прехвърлянето на правото на собственост се определя съобразно чл.24 ал.2 ЗЗД. Тъй като се касае да международна търговска продажба, която под режима на Конвенцията и доставчикът и купувача са с местоседалище в различни държави, моментът на доставката се определя съгласно правилото на чл.30 б.”а” от Конвенцията на ООН. Т.е. моментът на промяна на собствеността е нормативно определен, доколкото страните не са договорили нещо различно. Но дори хипотетично да би се приело, че промяната в собствеността на стоката е настъпила в последващ предаването и на превозвача момент, то и в този случай няма място за позоваване на чл.212 ал.1 КЗ (отм.) доколкото липсва, а и не се твърди, уведомяване на застрахователя за такава промяна.
Поради това изцяло хипотетичен е и вторият от посочените въпроси, тъй като същият момент на преминаване на риска сочи и чл.215 ал.3 КЗ (отм.), освен ако не е уговорено друго. Както неколкократно бе посочено, друга уговорка липсва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът ще следва заплати на ответника по касация сумата 5000 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 455 от 25.02.2019 год. по гр.д.№ 2940/2018 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. Е. Р. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Застрахователно дружество „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид” – клон София сумата 5000 лв. (пет хиляди лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.