6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 10.05.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4332 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№92047/07.07.2017г., подадена от И. А. А. от [населено място] срещу решение №2812/27.04.2017г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав по в.гр.д.№16195/2016г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд от 26.08.2016г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. А. А. и Г. И. И. /починала на 20.09.2015г. след провеждане на последното открито съдебно заседание от първоинстанционния съд и заместена от своя наследник по закон П. А. Г./, при квоти 15/16 ид.части за И. А. и 1/16 ид.част за Г. И. И., на гараж №4 с адрес [населено място], район О., [улица], с идентификатор 68134.408.188.1.13 и производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е при проверка правилността на първоинстанционното решение съдът в нарушение на императивни материалноправни разпоредби да обоснове своите правни изводи въз основа на неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и обезсили постановеното по делото решение. Касаторът поддържа, че за да достигне до извода за недопустимост на делбеното производство, въззивният съд се е позовал на представеното от ответната страна определение от 19.04.2007г., с което е възстановено решение от 21.01.1986г., с което до делба е било допуснато дворното място в [населено място], на [улица], заедно със сградата като неправилно е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че процесният гараж се намира именно в построената в това дворно място сграда без това обстоятелство да е било предмет на доказване, без да са събирани доказателства в този смисъл и да са били давани указания на страните в тази насока, както и за обстоятелството дали предходното делбено дело е приключило с влязло в сила решение във втората фаза на делбата. Поддържа, че въззивният съд изцяло е игнорирал и факта, че независимо от постановеното през 1986г. решение Т. И. М. още през 1999г. се е снабдил с документ за собственост на процесния имот /н.а.№18, том I, рег.№1157, дело №80/1999г./ и въз основа на този документ през 2001г. е продал имота на Методи Т. Й., както и че не е обсъдил направеното в хода на настоящето производство възражение за придобивна давност.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и с оглед произнасянето на въззивния съд по въпроса разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страна по този спор. Според касатора неправилно въззивният съд се е позовал на влязло в сила решение от 21.03.2006г. по гр.д.№2424/2005г. на II-Г състав на СГС, с което е прието за установено по отношение на Т. И. М., че Г. И. И. е собственик само на 1/16 ид.част от процесния недвижим имот, като не е взел предвид обстоятелството, че искът е предявен през 2002г., а в производството по делото като страна не е участвал Методи Т. Й.. Поддържа, че поради тази причина въззивното решение е постановено в разрез със задължителните указания на ВКС по тълкуването на закона, дадени в ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4. Поддържа също така, че изводите на въззивния съд, касаещи възражението за изтекла придобивна давност, противоречат на задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ТР №4/2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. А. Г. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
И. А. А. е предявил срещу Г. И. И. иск за делба на гараж №4, находящ се в [населено място], на партерния етаж в сградата на [улица] твърдението, че притежава 15/16 идеални части от този обект, придобити по силата на договор за замяна, сключен на 19.07.2013г. /н.а.№59, том I, рег.№1767, дело №51/2013г./ с праводателя му Р. Х. Ч., който е придобил собствеността върху идеалните части от Методи Т. Й. и А. Н. Й. /н.а.№69, том V, рег.№6442, дело №775/2013г., а от своя страна Методи Т. Й. е придобил собствеността по силата на н.а.№75, том IV, рег.№13905, дело №728/2001г. от Методи И. М.. По отношение правата на Г. И. И. в исковата молба е посочено, че същата през 2002г. е предявила срещу Т. И. М. иск за признаването си за изключителен собственик на гаража, като с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№2424/2005г. на II-Г отделение на СГС съдът е признал правото й на собственост върху 1/16 идеална част. Оспорил е съставения през 2008г. н.а.№6, том I, рег.№808, дело №282а/2008г., с който Г. И. И. е призната за собственик на целия имот с твърдението, че същата от 1999г. и до настоящия момент не е владяла имота, тъй като същият е бил владян от неговите праводатели, а от 2013г. и от него.
В подадения пред първоинстанционния съд отговор Г. И. И. е оспорила иска за делба с твърдението, че И. А. А. е придобил имота от несобственик, тъй като с постановеното на 28.04.2005г. решение по гр.д.№2424/2005г. СГС не само е признал нейните права върху 1/16 ид.част от процесния гараж, но е отменил н.а.№18, том I, рег.№1157, дело №80/1999г., с който Т. И. М. е бил признат за собственик на имота. Посочила е също така, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че с определение от 19.04.2007г. на СГС, IV-Б отделение по гр.д.№3680/1985г. е възстановено съдебно решение, с което е бил отхвърлен иска за делба на В. С. Д., Х. А. Й. и Т. И. М., с оглед на което счита, че Т. И. М. не може да претендира право на собственост освен на давностно владение и/или чрез възмезден придобивен способ.
С постановеното на 26.08.2016г. решение първоинстанционният съд е допуснал делбата, приемайки, че процесният гараж е съсобствен между съделителите при посочените квоти.
Съделителката Г. И. И. е починала на 20.09.2015г. след провеждането на последното открито съдебно заседание в производството пред първоинстанционния съд. Въззивното производство е образувано по подадената от нейния наследник по закон П. А. Г. въззивна жалба.
Въззивният съд е приел, че съделителите И. А. А. и П. А. Г. са правоприемници, съответно частен и универсален, на лицата участвали в делбеното производство по гр.д.№3680/1985г. на СГС, с което до делба е било допуснато дворното място в [населено място], [улица], заедно със сградата, между неучастващи в настоящето производство лица, но с участието на Г. И. П. при определена нейна квота от 12/96 ид.части, като по отношение на Т. И. М. искът за делба е бил отхвърлен. Прието е, че съделителите по настоящето дело като правоприемници на съделителите по гр.д.№3680/1985г. са обвързани от силата на пресъдено нещо на това съдебно решение, като същата се разпростира и по отношение на процесния гараж, тъй като от мотивите на постановеното по гр.д.№3680/1985г. решение е видно, че до делба е допусната новострояща се от съсобствениците сграда в напреднала фаза, макар и в незавършен вид, а по настоящето дело не се спори и от писмените и гласни доказателства се установява, че по време на постановяване на решението е строена сградата, в която се намира процесният гараж №4.
Взето е предвид обстоятелството, че с влязло в сила на 24.04.2006г. решение от 21.03.2006г. по гр.д.№2424/2005г. на СГС, II-Г отделение е признато за установено спрямо Т. И. М., че Г. И. И. притежава 1/16 ид.част от правото на собственост върху гаража, предмет и на настоящето дело, като от мотивите на въззивното и частично отмененото с него първоинстанционно решение е видно, че положителният установителен иск е бил предявен от нея при позоваване на придобивните основания приращение, участие в групов строеж и придобивна давност и е уважен до размер на 1/16 на основание приращение и давност, като с влизане на решението в сила всички правозащитни възражения на ответника Т. И. М., вкл. за позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност, са преклудирани към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 24.02.2006г.
Изложени са съображения, че след като със сила на пресъдено нещо по реда на чл.282, ал.1 ГПК/отм./ е съдебно признато между кои лица и при какви техни права се допуска извършването на съдебна делба на сградата, където се намира и процесният гараж, то е недопустимо воденето на паралелно делбено производство за същия имот между различни съделители. С оглед на това е прието, че при липса на влязло в сила решение по извършване на делбата настоящият ищец И. А. А. разполага с възможност да вземе участие по все още висящия делбен процес по първото дело, тъй като при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускането, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./.
Изложени са също и съображения, че И. А. А., ако счита себе си за обвързан от СПН, но неконституиран необходим другар, разполага със способ за защита по реда на чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, а в случая че се счита за трето лице, претендиращо право на собственост върху имота на ново придобивно основание и неучаствало в делбата, което не е обвързано от СПН на решението по първата фаза, респ. делбата е допусната с участие на неправоимащ и без участие на всички съсобственици, може да предяви нов иск за повторна делба срещу всички останали съсобственици, участвали в предишното делбено производство. С оглед на така посочените възможности за защита и с оглед ограничението на чл.224, ал.1 и 2 ГПК/отм./, сега чл.299, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че настоящето делбено производство е недопустимо.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК / в редакцията на тази разпоредба, действаща към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса, обобщен и уточнен с оглед правомощията на тричленните състави на ВКС, определени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страна по този спор. По така поставения въпрос касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като изложените от въззивния съд съображения по така поставения въпрос противоречат на практиката на ВКС – определение №64/05.04.2017г. по ч.гр.д.№996/2017г., Първо ГО на ВКС и посоченото в него определение №281 от 29.10.2012г. по ч.гр.д.№130/2012г. на Първо ГО на ВКС, в които е прието, че ако приобретателят (на спорното право на собственост по висящо дело) е придобил имота преди вписване на исковата молба, той няма да бъде обвързан от последиците на едно съдебно решение по спора, както и на съображенията, съдържащи се в мотивите към т.3Б на ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, като при даването на отговор на поставения въпрос с оглед особеностите на настоящия правен спор следва да се извърши преценка дали изразеното в мотивите на това тълкувателно решение становище следва да намери приложение по делото.
Предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос за основателността на извършеното от касатора позоваване на изтекла придобивна давност не са налице, тъй като с обжалваното решение спорът досежно наличието на съсобственост не е бил разрешен по същество.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2812/27.04.2017г. по в.гр.д.№16195/2016г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: