3
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 245
С., 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 25 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 818-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. И. от г.С. срещу въззивното решение от 27.05.2010г. по т.д.№200/10г. на АС-г.Варна. С последното е отменено първоинстанционното решение от 21.10.2010г. по т.д.№98/09г. на ОС-г.С., в частта с която е уважен иска на П. И. И. от г.С. против В. П. В. от г.С. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.254 ГПК/отм./ и е обезсилен издадения по ч.г.д.№1093/03г. на РС-г.С. изпълнителен лист до размера на сумата от 45 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен иска на П. И. И. от г.С. против В. П. В. от г.С. за признаване за установено по отношение на ответника В. П. В., че ищецът П. И. И. от г.С. не му дължи сумата 45 000 лв. по запис на заповед/ЗЗ/ от 15.10.00г. Със същото решение е оставено без уважение искането за обезсилване на издадения по ч.г.д.№1093/03г. на РС-г.С. изпълнителен лист до размера на сумата от 45 000 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, обуславящ крайния изход на делото.
В тази връзка касаторът развива съображения, че въззивният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК предвид висящност на т.д.№901/09г. на ВКС, ТК, І-во т.отд.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на т.д.№901/09г. на ВКС, ТК, І-во т.отд. е касационно обжалване на въззивното решение по т.д.№31/09г. на ОС-г.С., с което е признато за установено по отношение на ответника В. П. В., че ищецът П. И. И. от г.С. не му дължи сумата 9 000 лв. по процесния запис на заповед от 15.10.00г.
С решение от 12.01.2011 г. по т.д.№901/09г. на ВКС, ТК, І-во т.отд. е отменено решението от 12.06.09г. по т.д.№31/09г. на ОС-г.С., с което е признато за установено по отношение на ответника В. П. В., че ищецът П. И. И. от г.С. не му дължи сумата 9 000 лв. по процесния запис на заповед от 15.10.00г. и вместо него е постановено друго, с което е оставено в сила решение №41/17.02.09г. по г.д. №1512/08г. на РС-г.С., с което е отхвърлен отрицателния установителен иск на П. И. И. от г.С. срещу В. П. В., че не дължи сумата 9000 лв. като част от поето със ЗЗ от 15.10.00г. задължение възлизащо на 54000 лв. и за обезсилване на изпълнителен лист от 17.12.03г., издаден въз основа на ЗЗ от 15.10.00г. като неоснователен.
С оглед формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение от 12.01.2011 г. по т.д.№901/09г. на ВКС, ТК, І-во т.отд., както и идентичния краен извод формулиран в обжалваното въззивно решение от 27.05.2010г. по т.д.№200/10г. на АС-г.Варна по другия частичен отрицателен установителен иск за 45000 лв. дори и да беше постановено спиране производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК то крайния изход на спора щеше да бъде същия.
Ето защо настоящия състав на ВКС намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 27.05.2010г. по т.д.№200/10г. на АС-г.Варна.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 27.05.2010г. по т.д.№200/10г. на АС-г.Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: