О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№245
С., 13.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2190 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните, представлявано от старши юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие“ – С. С. П. против решение № 67 от 23.02.2016 г., постановено по гр.д. № 33 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 158/4.11.2015 г. по гр.д. № 78/2015 г. на Районен съд-Девин за уважаване на предявения от А. В. А. против Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на нива в местността „Гробето“, сега поземлен имот с идентификатор 73105.12.121 с площ от 3350 кв.м.
А. В. А. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски..
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпросът: има ли пасивна процесуална легитимация, за да бъде ответник, териториалното поделение на държавно учреждение или юридическо лице.
Поставеният въпрос е свързан с довода за недопустимост на иска, поради наличието на сила на пресъдено нещо по гр.д. № 63/2009 г., образувано между същите страни и за същото искане. В. съд е приел, че не е налице влязъл в сила съдебен акт по същество, с който спора между страните да е разрешен. Изложил е съображения, че по гр.д. № 63/2009 г. по предявения от същата ищца иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ответник е не Министерство на земеделието и храните, а Областна дирекция то земеделие и гори [населено място] и Държавен поземлен фонд [населено място], но най –вече по това дело не е постановен акт по същество, а производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска.
Констатацията на съда, че липсва влязло в сила решение се потвърждава от приложеното към настоящото дело гр.д. № 63/2009 г. на Районен съд-Девин. Следователно при липса на влязло в сила решение, с което да е разгледан предявения пред 2009 г. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поставения от касатора въпрос се явява изцяло неотносим към изхода на настоящия правен спор и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не се поставят, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на А. В. А. направените по повод подадената касационна жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Н..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 23.02.2016 г., постановено по гр.д. № 33 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, [населено място], [улица] да заплати на А. В. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 8-9 разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: