О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 16.04.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 750 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. С. Ч., Д. С. Ч. и С. Р. Ч., чрез адв. Т. Н. Т. от АК – Стара Загора срещу определение № 267/16.07.2012 г. на друг състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 456/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица чрез пълномощник, притежаващ представителна власт и е срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, защото въззивното решение е постановено по иск с цена 6 335 лв., определена от предходната инстанция и съобразена с указанията на първата касация по делото; обвързаност с преценка на първата касация, че решението подлежи на касационна проверка; цената на иска по данъчна оценка следва да се определи към датата на касационната жалба.
Отговор по частната жалба не е депозиран.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 267/16.07.2012 г. по гр.д. № 456/2012 г. състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е приел, че касационната жалба на Р. Ч., Д. Ч. и С. Ч. срещу въззивно решение на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 472/2009 г. е изключена от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Р. е постановено по петиторен иск, чиято цена се определя въз основа данъчната оценка на имота и е 2524,80 лв. Образуваното по касационната жалба съдебно производство пред Върховен касационен съд е прекратено.
Определението е правилно.
Твърденията в частната жалба, че има определение на по-долната инстанция, с което цената на иска е определена въз основа на заключение на съдебна експертиза, както и, че подобни указания да дадени от първата касация, не отговарят на данните по делото.
Съдът следи служебно за цената на иска – тя е условие за редовност на исковата молба, както и е от значение за родовата и функционална подсъдност. Цената на различните видове искове се определя по правилата на чл. 69 ГПК от 2007 г., съответно чл. 55, ал. 1 ГПК от 1952 г., отм. При несъответствие на определената от ищеца цена на иска с действитeлната, по възражение на противната страна, както и служебно от съда може да се повдигне въпроса за начина на определянето й, както и дали правилно е изчислена, като съдът окончателно решава въпроса с определение. Това може да стане най-късно в първото заседание по разглеждане на делото, след което въпросът не може да бъде повторно поставян, включително и от съда в същата или следващи инстанции.
В случая, първата касация по делото не е констатирала нередовност на исковата молба поради непосочена цена на иска, нито е дала указания за определяне на размера й при връщане на делото за ново разглеждане от въззивна инстанция. Указанията са за изясняване на въпроса дали е възможно изграждането на подпорна стена да стане без да се засегне съществуващ ограден каменен зид, респективно гараж; каква би била стойността на подпорната стена при двата варианта.
Изготвената в производството по чл. 218з ГПК от 1952 г. /отм./ съдебна експертиза дава отговор на тези въпроси. В съдебно заседание, поведено на 24.03.3010 г. въззивният съд е приел заключението по тази задача, но няма определение по чл. 56, ал. 1 ГПК от 1952 г., отм., нито, както стана вече ясно е имал подобни указания от състава по първата касация.
Стойността на съответните дейности по събаряне и изграждане на подпорна стена в случая е дадена във връзка с искането по чл. 80 ЗЗД на ищците, която стойност, ако не е определена със съдебното решение може да се определи и от съдия-изпълнителя по искане на взискателя на осн. чл. 419 и чл. 420 ГПК от 1952 г., отм., съответно чл. 526 ГПК от 2007г.
Неоснователен е и доводът, че въпросът за допустимостта на касационното обжалване е вече пререшен от състава по първата касация по делото. Всеки съдебен състав, при всяко положение на делото сам преценява наличието на процесуалните предпоставки, съответно липсата на процесуални пречки за допустимостта на образуваното пред него производство. Следователно, съставът по касационната жалба има право и е длъжен да следи за допустимостта на касационното производство и в частност за обжалваемостта на въззивното решение. От друга страна, в случая, производството по първата касация се е развило при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изм. ДВ бр. 100 от 2010 г., когато се преценява обжалваем интерес и изискването е той да е над 1000 лв. Такава е и преценката, извършена от състава на Върховен касационен съд по предходното дело – оставил е без разглеждане касационната жалба в частта й срещу въззивното решение, постановено по исковете, по които обжалваемият интерес е бил под 1000 лв. Относно иска, предмет и на настоящото е прието, че не попада в ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваемият му интерес не е под 1000 лв.
Доводите в частната жалба във връзка с момента, към който се определя цената на иска с оглед приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК, не са съобразени с изрични разпоредби в ГПК. Както съдът вече изясни, съгласно чл. 56 ГПК от 1952 г., отм. и чл. 70 ГПК от 2007 г. всяка последващата евентуална промяна в данъчната оценка или пазарната цена на имота е без значение за цената на иска. Веднъж посочена и определена, цената на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение, както е изяснено и в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267/16.07.2012 г. на друг състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по гр.д. № 456/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: