4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 16.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №256/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. [фирма], [населено място] против решение № 1922 от 07.08.2017 г. по гр.д. № 1481/2017г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – М. С. М. от [населено място], чрез пълномощника си – адв.Св. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. М. Д. е поставил следните въпроси- 1/„ Относно възможността съдът да възприеме наличие на причинно- следствена връзка между противоправно поведение на дееца и уврежданията на пострадалия на база вероятност и предположение, както и свързания въпрос за доказателствената тежест на ищеца да установи наличието на такава причинно –следствена връзка”2/ „Относно предпоставките, при които поведението на пострадалия представлява принос за настъпването на вредоносния резултат по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД и задължението на съда да преценява всички доказателства относно наличието на принос в тяхната съвкупност”. 3 / „ Относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства….” И 4/ „ Относно критериите ,които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД…”. По така поставените въпроси страната е развила съображения за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. В случая първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като се основава на оплакване на страната за неправилност на акта, а не на решаващите изводи на състава. Освен това, оплакването й, изразено в твърдението, че съдът е приел наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат само на предположения е фактически невярно. Конкретно по развитото оплакване / по принцип ирелевантно към тази фаза на производството/ относно загубата на слуха на пострадалия, съдът е изложил подробни мотиви, базирани не на предположения, а на заключение на вещо лице – експерт със специалност „УНГ болести”, определил увреждането, като съвпадащо по време с ПТП, за да поддържа наличие на връзка между тях. Развитите съображения, за това, че съдът не следвало да възприема заключението на експерта, въпреки че същото не е оспорено от настоящия касатор, съставлява оплакване на страната за неправилност на акта, ирелевантно към доводите за допускане на решението до касационно обжалване. Вторият поставен въпрос е общ и не е свързан в съдържателната си част с конкретен правен извод на съда. По него страната е развила подробно оплакване за неправилност на изводите на състава, с оглед приетата липса на съпричиняване на вредоносния резултат. Извън това, че тези доводи не съставляват изложение относимо към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, то и те не подпомагат извода за валидно въведено общо основание, тъй като от тях може да бъде изведен единствено довод за това, че съдът е приел, че липсата на поставен предпазен колан на задната седалка, където се е намирал пострадалия следвало да обоснове неговия извод, за това, че е налице съпричиняване. Не са отчетени решаващите изводи на състава, като отново са разгледани конкретните оплаквания на страната и нейните предположения за това, че пострадалия / който към момента на ПТП е бил с гипсиран крак и патерици/, е било възможно да се удари в патериците и така да допринесе за увреждането си. И в този случай липсва обоснована връзка с решаващите мотиви на съда, позовал се на експертното заключение, което изрично е посочило, че ударът е бил страничен, поради което и предпазния колан не би могъл да го ограничи до степен, при която не би получил увреждането. Извън това, развитите от касатора оплаквания, за това, че при правилна преценка, съдът следвало да възприеме твърденията му, отново е относимо към доводите за неправилност на акта, поради което и същите са ирелевантни към фазата по допускане на касационно обжалване. Следователно и по този въпрос не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос / също така общ/ е мотивиран не с конкретно процедиране, респективно с необсъждане на конкретно доказателство, обусловило решаващите изводи на съда, а с оплаквания за неправилност на тези изводи, така квалифицирани и от страната. Не са разгледани и конкретните решаващи изводи на съда, които предполагат такъв релевантен правен въпрос, нито е обосновано процедиране на състава, с оглед приетото в приложените актове на ВКС, разрешаващи различни искове и съответно предполагащи различни фактически изводи по доказването им.Поради това, липсва каквото и да било обосноваване на твърдяното противоречие. Не се въвежда яснота и конкретност и с общото оплакване, че съдът не е обсъдил респективно игнорирал доказателства от съществено значение за спора, като същите не са посочени за да бъде приет за релевантен поставения въпрос. Още повече, че въззивният състав подробно е разгледал представените доказателства, оплакванията на страната в контекста на предявения иск и съответно по доказаност на фактите, установяващи неговия фактически състав, като е съобразил изслушаните експертизи относно механизма на ПТП и причинените от него увреждания на ищеца. Несъгласието с тези изводи не може да обоснове довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От четвъртият поставен въпрос може да бъде изведен релевантен Страната обаче не е развила доводи, свързани с наличие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същата отново е развила общ довод за завишаване размер на обезщетението, без да го свърже с конкретни нарушения на състава, респективно несъобразяването му с указанията на т.2 ПП ВС № 4/68г. Правилността на изводите на въззивния съд, интерпретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет.Или оплакването, свързано с неправилност на изводите на съда във връзка със сочените решения не може да обоснове довод за допускане на касационно обжалване. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД, както е отбелязал касаторът също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи и с които решаващият състав се е съобразил. Поради това и така поддържаното противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед така депозираното изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани като разход разноски за касационното производство в размер на 1280лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1922 от 07.08.2017 г. по гр.д. № 1481/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. [фирма], [населено място] да заплати на М. С. М. от [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1280лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: