О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 17.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 6055/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. Я. от [населено място], област Р. е подала касационна жалба против въззивно решение по гр. д. № 438/2013 г. на Русенския окръжен съд и представила изложение по допустимост за разглеждане на касационната жалба.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, П. Б. и Т. С., двамата от [населено място] считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Русенският окръжен съд като въззивна инстанция, с решение от 17. 06. 2013 г. по гр. д. № 438/2013 г. е отменил на основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД дарението по нот. акт № г. на нотариус Цв. М., с който П. Б. и Б. Б., починала на 20. 10. 2012 г., са дарили на дъщеря си К. Я. апартамент в [населено място], конкретно описан, до размер на 5/6 ид. части от имота. Окръжният съд е взел предвид, че починалата в хода на производството по делото и първоначална ищца Б. Б., е заместена по наследяване на нейната ? ид.ч. от апартамента от наследниците й – съпруг П. Б., дъщеря Т. С. и дъщеря К. Я., всеки от тях с право на 1/6 ид. ч. от имота. Въззивният съд е приел за доказан по делото фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗЗ – ищците П. и Б. Б. са имали трайна нужда от допълнителни средства за издръжка, каквато ответницата отказала да им предостави, въпреки тяхната нотариална покана, връчена на К. Я. на 28. 06. 2012 г.. Съдът е взел предвид заключение на вещо лице за средно месечната издръжка на всеки от двамата ищци в размер на 295,61 лв., отчел е доказаният допълнителен разход на ищеца П. Б. за лекарства в размер на 103,08 лв., съпоставил общата сума 695,20 лв., необходима за издръжката на двамата ищци с общата сума на техните доходи от пенсия 550 лв. и приел, че те се нуждаят от допълнителна парична сума за издръжка. По делото няма спор, че ответницата не е престирала и не е предлагала парична издръжка на ищците.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че няма яснота по критериите на закона и не е налице съдебна практика при иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б.”в” ГПК, като се поставят пет конкретни въпроса: искането за суми за лекарства представлява ли искане за издръжка; към кой момент се определя нуждата от издръжка; при отказ на дарителя да приеме предложени грижи и средства за живот в натура, налице ли е непризнателност на дарения; само паричната издръжка ли следва да се счита за отзоваване на дарения; преценката за необходимата издръжка следва ли да се съобрази с възрастта на лицето и неговата трудова заетост и кой размер на издръжка е определящ – минималният размер на месечна издръжка или средномесечната издръжка.
Основателно е възражението на ответниците по касационната жалба, че по някои от така поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика на ВКС. От приложените от тях две решения на състав на ІV гражд. отделение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – по гр. д. № 1302/2010 г. и по гр. д. № 263/2011 г.,, следва че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по въпросите, че заплащането на суми за лекарства е част от искането и задължението за даване на издръжка, че преценката за нуждата от издръжка се основава при отправяне на искане от дарителя, при подаване на исковата молба и приключване на устните състезания в съответната инстанция, че издръжката, от която дарителят се нуждае е средната месечна сума, необходима за задоволяване на всички стандартни и специфични нужди на дарителя за нормален начин на живот.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по другите два въпроса, поставени от жалбоподателката – само паричната издръжка ли следва да се счита за отзоваване на дарения на нуждата на дарителя; при отказ на дарителя да приеме предложените му от дарения грижи в натура, условия за живот и храна, следва ли да се счита, че това е непризнателност на дарения. Основателно е възражението на ответниците по жалбата, че по тези въпроси не е налице произнасяне от страна на съда, тъй-като те не са били поставени своевременно от жалбоподателката и са извън предмета на спора. На л. 32 от досието на първоинстанционното производство по делото е отговорът на К. Я. по исковата молба, който съдържа две възражения на Я. срещу предявения иск – дарителите не са в крайна нужда и необходимост от получаване на издръжка и тя като надарена е в обективна невъзможност да им предостави издръжка, тъй-като влошеното й здравословно състояние изисква значителни разходи, които изцяло ангажират средствата от работната й заплата, а това изключва възможността тя да напусне работа и да поеме личните грижи за дарителите.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 06. 2013 г. по гр. д. № 438/2013 г. на Русенския окръжен съд
ОСЪЖДА К. Я. да заплати на П. Б. и Т. С., общо на двамата, сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: