5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 18.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 308 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. У. от [населено място] срещу определение № 2706 от 04.11.2014г. по в.гр.д. № 1903/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че адв. П. Щ. е бил редовно упълномощен да представлява жалбоподателя в цялото съдебно производство, като твърди, че не е давал съгласие и пълномощия на адв. Щ. да го представлява „безрезервно” и изцяло в хода на делото от образуването му до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което за всяка инстанция е било представяно отделно пълномощно. Счита за неправилен и извода на съда, че не са били оттеглени дадените на адв. Щ. пълномощни от 01.05.2011г. и 10.07.2012г., като твърди, че не е оттеглил изрично дадените пълномощия, тъй като всяко от тях е било за конкретната съдебна инстанция. Именно поради това пред всяка съдебна инстанция адвокатът е представял ново пълномощно, като в съдебното заседание по в.гр.д. № 1903/2013г. на САС е представил ново пълномощно за тази инстанция, което обаче не е било подписано от частния жалбоподател като упълномощител. Поради това поддържа, че адв. Щ. не е разполагал с представителна вляст и не е могъл валидно да получи от негово име постановения съдебен акт. Твърди, че адв. Щ. е действал без представителна власт, не го е уведомил за насрочване на съдебното заседание по делото, както и за постановения от съда акт, което е довело до пропускане от негова страна на законоустановения срок по обективни и независещи от него причини. На трето място поддържа, че не е призоваван за съдебното заседание по делото, насрочено за 29.10.2013г., тъй като книжата са били връчени на адв. Щ., който не е разполагал с представителна власт и който не е бил посочен като съдебен адресат. Твърди, че по същия начин съдът е процедирал и при съобщаване на постановеното по делото решение, изпращайки същото на адреса на кантората на адв. Щ., а не на адреса на частния жалбоподател. Поддържа, че съдът не е направил анализ на всички доказателства в тяхната пълнота и взаимовръзка и изводите му са изцяло необосновани, както и че в нарушение на процесуалните правила е отказал да допусне поисканата съдебно-графическа експертиза за установяване на обстоятелството, че частния жалбоподател не е подписал пълномощното.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], представляван от адв. А., счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК и поради това не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд. Счита, че частната жалба е недопустима, тъй като определението не прегражда развитието на производството, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство. Поддържа, че по същество частната жалба е неоснователна, тъй като не са формулирани конкретни въпроси, по които да е налице произнасяне в отклонение от трайната съдебна практика, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за развитието на правото. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
Ответниците С. К. У. и Г. К. У. не оспорват частната жалба и поддържат, че е основателна и следва да бъде уважена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Обжалваното пред настоящия състав определение е постановено по молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срок. Възможността за обжалване на това определение е изрично предвидена в чл.66, ал.2 ГПК, поради което определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не с частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед изложеното не следва да се обсъжда наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба от 14.02.2014г. по в.гр.д. № 1903/2013г. на САС, ГО, 8 състав въззивникът И. К. У. е направил искане да бъде възстановен срокът за обжалване на постановеното по делото въззивно решение. Изложил е твърдения, че му е било известно, че пред САС е образувано ново дело по подадената от него въззивна жалба, след като ВКС е отменил предходното въззивно решение, и в началото на юни 2013г. е бил уведомен от сестра си – въззивницата Г. У., да отиде в кантората на адв. Щ., за да подпише поправена искова молба. Твърди, че не е упълномощавал адв. Щ. да го представлява в образуваното въззивно производство и че не е получил на домашния си адрес никакви книжа и призовки по делото, поради което на 10.02.2014г. е направил справка по телефона и е узнал, че производството по делото е приключило и е върнато на Благоевградски ОС. Твърди, че съобщението до него за постановеното решение е връчено на адв. Щ., който не е негов пълномощник и не го е уведомил за решението. Оспорва подписа си на пълномощно от 29.10.2013г., представено по делото от адв. Щ.. Излага подробни съображения, че не е бил редовно призоваван по образуваното пред САС дело и че не му е било редовно връчено съдебното решение. Поради това твърди, че по отношение на него не е текъл срок за обжалване на въззивното решение, като пропускането на срока се дължи на причини, които не е могъл да отстрани.
С определение № 1584 от 30.06.2014г. съдът е оставил без уважение направените от молителя доказателствени искания : за допускане на един свидетел – поради това, че искането не е конкретизирано, и за допускане на съдебно-графологична експертиза във връзка с направеното оспорване на подписа в пълномощното – поради това, че такова доказателствено искане не може да се допусне в производството по чл.64-67 ГПК.
С обжалваното определение съдът е приел, че съобщението до молителя И. У. за постановеното по делото въззивно решение е надлежно връчено на адв. Щ. на 15.11.2013г., с оглед на което подадената от него касационна жалба е просрочена. Приел е, че по делото пред първа инстанция е представено пълномощно от 01.05.2011г., с което И. У. е упълномощил адв. П. Щ. да го представлява, като заедно с другите ищци е подписал на 10.07.2012г. такова пълномощно и за касационната инстанция. Изложил е съображения, че молителят не оспорва, че в изпълнение на указанията на съда, дадени след връщане на делото в САС, е подписал поправената искова молба, което свидетелства, че е бил уведомен за това указание и че му е било известно образуваното пред апелативния съд дело. Съдът е счел за правно ирелевантно обстоятелството дали пълномощното от 29.10.2013г. е подписано лично от И. У., доколкото по делото са приложени две предходни пълномощни – от 01.05.2011г. и 10.07.2012г., подписани лично от него за адв. Щ., които не са изрично оттеглени. Изложил е съображения, че тези пълномощни са до приключване на делото във всички инстанции, поради което упълномощаването на адв. Щ. е валидно и е породило желаното от страните правно действие. Съдът е приел, че в конкретния случай не се сочат особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК нито за страната, нито за неговия адвокат, а се навеждат доводи за лишаване от възможност за участие в делото поради ненадлежно представляване – обстоятелство, визирано в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, което евентуално би обусловило отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но не и възстановяване на пропуснат срок за обжалване на същото. Поради това е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение.
Обжалваното определение е правилно.
Редовността на извършеното връчване на призовка за насроченото пред въззивния съд съдебно заседание и на постановеното решение е неотносима към производството по чл.66 ГПК. В случай на нарушено право на участие на страната тя разполага с възможността да защити правата си по реда на чл.303 ГПК. Ако съобщението за постановеното въззивно решение не е редовно връчено на страната, срокът за касационно обжалване не е започнал да тече, като това обстоятелство подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол в случай на връщане на касационната жалба.
Съгласно трайноустановената съдебна практика по приложението на чл.64, ал.2 ГПК пропускането на определен срок за извършване на процесуално действие (в случая подаване на касационна жалба срещу въззивното решение), трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно настъпило обстоятелство, което да не е позволило на страната да извърши това действие и което тя да не е могла да преодолее. В настоящия случай искането за възстановяване на срока за касационно обжалване се основава на твърдения, че молителят не е бил уведомен за насроченото пред въззивния съд съдебно заседание и за постановеното по делото решение, тъй като книжата по делото са били връчвани на адв. Щ., който не е бил негов пълномощник. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че тези обстоятелства, доколкото касаят редовността на връчването на съдебното решение, не могат да се квалифицират като такива по чл.64 ГПК и не могат да обосноват възстановяване на срока за обжалване.
Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на поисканата съдебно-графологична експертиза за доказване на направеното оспорване на подписа му върху представеното от адв. Щ. пълномощно от 29.10.2013г. От една страна, по изложените по-горе съображения това обстоятелство се явява неотносимо към предмета на настоящото производство. От друга страна, представеното в първоинстанционното производство пълномощно, с което ищците, в това число и частният жалбоподател И. У., са упълномощили адв. Щ. да ги представлява по делото съгласно чл.34, ал.4 ГПК и доколкото липсва уговорка в друг смисъл, има сила до завършване на делото във всички инстанции, което също обуславя извод за неотносимост на направеното оспорване на пълномощното от 29.10.2013г.
Твърдението, че адв. Щ. не е уведомил частния жалбоподател за постановеното решение, освен че е недоказано, не може да обоснове извод за наличие на предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК – дали пълномощникът е изпълнил задълженията си по договора за правна защита и съдействие към упълномощилата го страна е ирелевантно за редовността на връчването, а евентуално неизпълнение на такива задължения не може да бъде квалифицирано като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на посочената разпоредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2706 от 04.11.2014г. по в.гр.д. № 1903/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: